Българска история

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и цената, която обществото плаща за това решение.Желаем Ви приятно слушане!

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разказва историята на един малък остров на 90 мили от бреговете на най-мощната държава в света – и на неговия дългогодишен лидер. Човек, който само шест години след неуспешен опит за преврат и затвор успява да организира революция, срещу когото ще бъдат насочени стотици опити за убийство, а той ще умре в леглото си на 90 години. Фидел Кастро – за едни герой, за други тиранин, но безспорно човек, който няколко пъти поставя целия свят на ръба на криза.Гостът е доц. д-р Гергана Алексиева от катедра „Нова и съвременна история" в Историческия факултет на Софийския университет – специалист по историята на Латинска Америка и иберийския свят през XX век, с научен интерес към теорията и практиката на популистките движения.Разговорът проследява пътя на Куба от последна испанска колония, през американското господство, до възхода на Кастро – Монкада, изгнанието в Мексико, срещата с Че Гевара и революцията. Специален акцент е поставен върху почти сърдечните отношения между комунистическа Куба и социалистическа България – три десетилетия оживен обмен на оръжия, заводи, студенти и естрадни звезди, включително емблематичното посещение на Фидел в България.Желаем Ви приятно слушане!

На 5 юни 1947 г. в пленарната зала на Великото народно събрание един депутат се качва на трибуната. Микрофонът пред него е изключен, гласът му едва стига до колегите заради виковете. В миг на затишие успява да извика само три думи: „Да живее свободата!“ Три месеца по-късно същият този човек виси на бесилката. Името му е Никола Петков, а в следващите два часа доц. Борис Попиванов представя неговата история. Гостът е политолог, преподавател по политически идеологии в Софийския университет и един от най-задълбочените познавачи на историята на земеделското движение у нас.Разговорът проследява съдбата на едно прокълнато политическо семейство – баща, брат и самият Никола Петков – и тримата убити от водовъртежа на българската политика. Проследява се пътя на Петков от професионален политик и наследник на делото на Стамболийски, през съпротивата срещу прогерманските правителства редом с комунистите, до трагичния обрат – човекът, помогнал на комунистите да дойдат на власт чрез Отечествения фронт, е екзекутиран от същите тези комунисти. Разговорът търси нюансите – Петков не е икона и не е мъченик на всяка цена, а политик, който греши, прави тактически избори и в крайна сметка избира каузата пред живота си.

На 25 септември 1396 г. край дунавската крепост Никопол се сблъскват две армии, каквито Балканите не са виждали от десетилетия. От едната страна – унгарският крал Сигизмунд начело на коалиция от французи, бургундци, немци, унгарци, поляци, власи и венецианци. От другата – султан Баязид Светкавицата. До вечерта всичко е свършено: кръстоносната армия е унищожена, хиляди са в плен, а Сигизмунд бяга по Дунав с кораб.Гостът е д-р Симеон Хинковски – историк-медиевист и един от любимците на подкаста, лично свързан с Никопол, който подготвя международна конференция за 630-годишнината от битката.Разговорът проследява защо изобщо се стига до похода, каква е ролята на разпокъсаните български владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, как точно протича сражението и защо френското рицарско високомерие го превръща в катастрофа. Засяга се и деликатната тема за ролята на сърбите, които като османски васали посичат последните френски рицари, както и защо самата битка и до днес остава почти неизвестна за широката публика.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда една от най-загадъчните държави в средновековната история – Хазарският хаганат.Гостът е проф. Цветелин Степанов – водещ изследовател на ранното средновековие и степните народи. Разговорът проследява кои са хазарите, каква е връзката им с България на Кубрат, защо е почти невъзможно да се открие столицата им и защо тяхната история е толкова важна за разбирането на нашата собствена ранна държавност. Засяга се и болезненият въпрос за псевдонауката и злоупотребата с миналото – тема, по която проф. Степанов има категорична позиция.

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

⚔️ „Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.

В студиото влизат двама кинолюбители – Симеон Миронов, монтажист и видеопродуцент, и Благой Иванов, писател и кинокритик. Поводът – коментарите под епизода за Одисея на Нолан, в които зрителите на канала поставят въпроса защо вече десетилетия нямаме голям български исторически епос.Разговорът минава през всичко: „Одисея“ на Нолан и защо разделя хората не по естетически, а по идеологически линии; кои исторически филми са формирали тяхното отношение към историята; колко лошо или добро е българското историческо кино; може ли да се направи нещо мащабно с малък бюджет; трябва ли държавата да финансира такива проекти; и дали фолклорът, хорърът и местните легенди са по-добрият залог за международен успех от класическия епос.Това не е кръгла маса на експерти. Това са трима души, които обичат историята и киното и търсят пресечните точки между двете.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-значимите събития в световната история – Великата схизма от 1054 г., когато християнството се разцепва на православие и католицизъм. Разделение, което трае до днес, повече от 1000 години.Гостът е д-р Божин Дончев – теолог, историк и преподавател в Софийската духовна семинария, специалист към Църковно-историческия архивен институт на Патриаршията.Разговорът проследява как разривът между Изтока и Запада се натрупва с векове – от спора за филиокве и безквасния хляб, до сблъсъка между двама непримирими характери: патриарх Михаил Кероарий и кардинал Хумберт. Разяснява се що е папско главенство и защо православните не могат да го приемат, как Константинопол и Рим виждат един и същи въпрос по коренно различен начин и защо двата опита за помирение – Лионската и Флорентинската уния – се провалят.Специален акцент е поставен върху българската следа: как покръстването на България директно предизвиква първата схизма (Фотиевата), как цар Калоян се обвързва с папата и как българският въпрос за патриаршията се преплита с борбите на Константинопол и Рим.

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод гостува доц. д-р Христо Беров – специалист по съвременна балканска история от Софийския университет, работил с документи в сръбските и югославските архиви. Разговорът започва с Тито – човекът, който успява да излезе от сянката на Москва, да скъса със Сталин и въпреки това да оцелее, превръщайки Югославия в държава, ухажвана и от Изтока, и от Запада. Оттам разговорът преминава към българо-югославските отношения: опитите за създаване на балканска федерация, Бледската спогодба, скъсването между Тито и Сталин през 1948 г. и последиците за България.Специално внимание е отделено на македонския въпрос – най-болезнената тема в отношенията между двете страни. Епизодът завършва с размисъл върху това как фигурата на Тито държи заедно една „невъзможна“ държава – и как проблемите, които той оставя след себе си, водят до нейния разпад.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-великите произведения на световната литература – Одисеята на Омир, и новия филм на Кристофър Нолан по нея.Гостът е Калина Гарелова – дългогодишен кинокритик и лингвист, възпитаник на класическата гимназия и Атинския университет.Разговорът се движи по два успоредни коловоза. Първият е самата поема – кой е Одисей и защо се различава толкова от останалите герои на древността, как са я чели и тълкували хората в различни епохи, защо е почти невъзможно да се локализират маршрутите на странстванията му и какво я прави толкова живо произведение три хиляди години след създаването й.Вторият коловоз е новият филм на Нолан, който вече породи множество дискусии. Марио и Калина Гарелова преминават през всички важни моменти - от избора на актьори, през начина, по който Нолън пресъздава ключовите моменти до субективната оценка на всеки от двамата за достойнствата и недостатъците на лентата. Епизодът дава допълнителна информация и за новото издание на Одисея на издателство „Световна история", както и аудио книгата, зад която стои екипа на „1002 Продукции".Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда един от най-интригуващите и противоречиво оценявани периоди в новата българска история – личният режим на цар Борис III.

Гостът е Николай Поппетров – историк и един от най-задълбочените познавачи на Третото българско царство, гостувал многократно в подкаста.

Разговорът проследява формирането на характера на Борис III – сирачето с деспотичен баща, което пораства сред войни и политически убийства – и начина, по който тези преживявания оформят неговия политически стил: предпазлив, мнителен, изключително подготвен дипломатически. Специален акцент е поставен върху въпроса що е всъщност „личен режим" – авторитарна диктатура без тоталитарен характер, управлявана с наредби вместо закони, с цензуриран печат и забранени партии, но и с реални избори от 1938 г.

Разговорът стига и до ключовите теми: как България се обвързва икономически с Германия не по идеология, а от нужда; как царят печели Добруджа с дипломация; и каква е цената на политиката на оцеляване в навечерието на Втората световна война.

В този епизод се разглежда светът, за който всички говорят, но малцина разбират – Близкият изток.Гост е проф. д-р Симеон Евстатиев – арабист и историк, ръководител на катедра „Арабистика и семитология" в Софийския университет, специализирал в Мадрид, Берлин и Истанбул, гост-професор в Принстън. Човек, който не само е изучавал Близкия изток от разстояние, но е живял там, говорил е езика и е стоял на една маса с хора, чиито решения са променяли съдбата на района.Разговорът започва с нещо, което малцина могат да кажат за себе си – лична среща с Мохамед Фадлалах, смятан за духовен баща на Хизбула. Оттам се навлиза в дълбочината – какво всъщност представлява Близкият изток, откъде идва разколът между сунити и шиити и защо той никога не е бил само религиозен. Защо арабските държави не застават зад Иран въпреки общия враг и как заливните монархии се модернизират по начин, който Западът не очаква и не разбира напълно? Може ли да има демокрация в Близкия изток и какво най-често остава след всяка западна интервенция и докъде води демографската промяна в Европа.Това са само част от въпросите, на които Иван, Марио и госта им проф. Евстатиев търсят отговори.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се потапяме в живота и управлението на Вълко Червенков – българският лидер, ръководил страната между 1950 и 1956 г., чието име днес е почти забравено.Гостът е доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви" и един от най-добрите познавачи на тази епоха.Разговорът проследява пътя на Червенков от младия комунист, участвал в наказателната група преди атентата срещу „Св. Неделя" (1925), през дългите години в Москва като директор на Международната ленинска школа, до властта му в НРБ – период на масов терор, ускорена индустриализация и тотално копиране на съветския модел. Специален акцент е поставен върху култа към личността, ролята на Сталин в издигането му и грешката, която предрешава падението му.

В този епизод гост е Веселин Асенов – историк и автор на новата книга на издателство „Българска история" „Грях и забавление в Средновековна България".

Разговорът разкрива как изглежда ежедневието на средновековния българин отвъд битките – какво е играл, пил, ял и с какво е запълвал свободното си време.

Съществувал ли е хазаратът в царския двор и защо средновековното българско вино е имало лоша репутация сред византийците? Темата е необичайна не само за широката аудитория, но и в историографски план, където подобни изследвания са рядкост и до днес.

Веселин Асенов обръща внимание и на изворовата база, която макар и оскъдна и разпръсната е все пак достатъчна, за да се сглоби една правдива картина.

В този изключително вълнуващ епизод на подкаста „Българска история“ се потапяме в една непозната, но дълбока тема – развитието на медицината по нашите земи от древността до средновековието. Наш гост е проф. д-р Георги Томов – утвърден специалист по дентална медицина и магистър по археология, когото водещите Иван и Марио с право определят като истинска „ренесансова личност“. Проф. Томов разкрива удивителни факти за високите хигиенни стандарти на древните българи, разкошните бани с отоплителни системи в Плиска и Преслав и парадоксалния спад на тези стандарти след приемането на християнството. В разговора се разглеждат сложни практики като изкуствената деформация на черепа за благородници и черепните трепанации, извършвани с помощта на растителни опиати. Зрителите ще научат за уникални открития от теренната работа на професора – от антропологичния анализ на средновековен скелет с травматична епилепсия до куриозния случай на един средновековен дърводелец.Епизодът отделя специално място на бича на средновековния свят – чумата и едрата шарка, като разказва за универсалното лекарство „териак“ (венециански опиум) и ранната ваксинация в Османската империя, пренесена по-късно в Англия. На финала повдигаме завесата над едно изцяло ново и перспективно научно направление у нас – биоархеологията на войната. Разговор, който доказва, че истинската наука има силата да обогатява безценно културната ни памет.Желаем Ви приятно слушане!

Наш гост в студиото е Росен Кирилов – трикратен шампион на България, двукратен носител на Купатаи един от малцината български играчи, участвали както на Световно, така и на Европейско първенство. Днес обаче той е в съвсем различна роля – студентв четвърти курс по история в СУ „Св. Климент Охридски“. В един откровен разговор Росен Кирилов споделя как едно момче от спортното училище във Видинстига до съблекалнята на ЦСКАи тренира рамо до рамо с легенди катоТрифон Иванов,Йордан Лечков иПаро Никодинов. Водещият Иван и неговият гост дискутират състояниетона масовия спорт извън столицата, икономическото обезлюдяванена областните центрове и защо съвременните детско-юношески школичесто работят единствено за събирането на такси, вместо за изграждането на спортисти. Разговорът прави дълбок преход към това как се ражда интересът към миналото. Росен разказва за първия си сблъсък с българската история чрез книгите на Никола Станев, за паметниците от Балканските войни във всяко българско село и за куриозната случка в клубния автобус на „Литекс“, когато забранява сръбската музика заради прочетеното за Междусъюзническата война. Ще чуете и вълнуващия разказ от първо лице за паметната победана „Парк де Пренс“ през 1993г. и за мача на живота му срещу Алан Шиърър на „Уембли“ през 1998г. На финала Росен Кирилов отправя силно послание към младите таланти – защо образованието и спортът трябва да вървят ръка за ръка и как интелектът изгражда по-добри играчи на терена.

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста обръщаме поглед към една от най-вълнуващите и обсъждани теми в националното ни минало – подвига на Ботевата чета. Наш гост в студиото е признатият историк и музеолог проф. Вера Бонева, с която проследяваме хронологично бойния път на четниците. Разговорът започва от комитетската подготовка в Румъния, преминава през гениално замислената и осъществена като „спектакъл“ афера с кораба „Радецки“ и ни пренася на Козлодуйския бряг. Проф. Бонева анализира сложните и често парадоксални отношения между четниците и местното население по време на прехода през селата Бутан, Борован и Баница. Отвъд патетиката, епизодът разглежда детайлно военната стратегия при тежките сражения на Милин камък и Околчица, водени под командването на Христо Ботев и военния ръководител Никола Войновски. Специално внимание е отделено на малко известните съдби на личности като знаменосеца Димитър Казака, свещеника Сава Катрафилов, Петър Кунчев и жените, останали в сянка, но изиграли ключова роля за спасяването на Ботевото тефтерче. В края на епизода повдигаме завесата над най-голямата мистерия в българската история – смъртта на Войводата, анализирайки противоречивите спомени на оцелелите и прословутите последни думи на Никола Обретенов. Това е разговор за безспорните факти, историческите версии и нуждата на обществото ни от живия дух на поета.

В този епизод разглеждаме епичната битка при Кадеш — сблъсък между египетското Ново царство и Хетската империя, който бележи прелом във военната и технологична история на Близкия изток.

С госта Милен Миланов, докторант в българския институт по египтология към НБУ, ще проследим прехода от бронзоватакъм желязната епоха, ролята на колесницитеи тактическите решения, които превръщат Кадеш в древния еквивалент на Прохоровка. Ще чуете детайли за състава на армите, съюзницитеи морските народи, драматичните моменти на полето край река Оронт и защо теренът и логистиката са решили съдбата на похода. Обсъждаме и как египетските храмови текстове и хетските клинописи оформят различни версии на събитията, както и последвалия мирен договор — първият запазен в историята на човечеството.

Епизодът поставя Кадеш в по-широкия контекст на колапса на къснобронзовата система и появата на нови народи и технологии, които променят света завинаги.

Слушайте, за да разберете не само какво се е случило, но и защо тази битка продължава да е ключоваза разбирането на древната геополитика.

В този епизод продължаваме поредицата за отношенията на България с държави извън Европа, като се потапяме в една от най-интригуващите теми – Иран.Наш гост е д-р Ангел Орбецов – дипломат от кариерата и историк, чийто професионален път преминава през мисии в Техеран, Кабул и Исламабад. Той разкрива над 100-годишната история на нашите двустранни отношения, анализирайки как те се трансформират от епохата на Освобождението до днешните геополитически трусове. Д-р Орбецов поставя акцент върху специфичната „исляморепубликанска система“ и обяснява защо масовите представи за страната често се разминават с комплексната действителност. В разговора се изследват малко известни факти и архивни документи, които хвърлят светлина върху интензивното партньорство между София и Техеран през втората половина на XX век. Зрителите ще научат как България успява да балансира интересите си в Близкия изток и каква е ролята на професионалната дипломация в условия на глобално напрежение. Това е задълбочен разказ, който ни помага да прогледнем отвъд медийния шум и да разберем истинските двигатели на процесите в една от най-коментираните държави днес.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод поставяме началото на нова поредица в подкаста, посветена на отношенията на България с държави извън пределите на Европа. Наш гост е доцент Евгений Кандиларов – един от водещите японисти в България, който съчетава академичната прецизност на историка с личния опит от дългогодишния си престой в Страната на изгряващото слънце. Разговорът проследява динамиката между двата народа в продължение на близо 150 години – от първите контакти преди Освобождението до съвременното партньорство. Специален акцент е поставен върху любопитния феномен на „пика“ в българо-японските отношения по време на Студената война, когато идеологическите различия отстъпват пред икономическия и културен прагматизъм. Доцент Кандиларов споделя своите наблюдения върху душевността на японския народ и начина, по който тяхната история се преплита с нашата по неподозирани начини. Зрителите ще открият как една географски далечна страна може да се окаже изненадващо близка по дух и стратегически интереси. Това е задълбочен разказ за дипломация, личности и културни мостове, които устояват на времето и политиката. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод професор Димо Чешмеджиев разкрива мащабите на най-голямото българско културно достижение – кирилицата и средновековната ни книжнина. Той анализира как България през IX и X век се превръща в „духовна империя“, чието влияние променя из основи историята на източно-православния свят. Професорът разказва за драматичната съдба на българската ръкописна книга и обяснява защо до днес не е запазен нито един оригинален документ от легендарния Златен век. Анализира се ключовият принос на българската държава за формирането на Киевска Рус като културно и политическо явление. Разговорът поставя болезнения въпрос защо като общество се проваляме в това да разкажем на света за своя цивилизационен принос. Зрителите ще научат непознати детайли за унищожените царски библиотеки в Преслав и пътя на знанието, който стига чак до далечния север. Това е дълбок и аргументиран поглед към времената, в които българското слово беше основният държавнотворен фактор в Източна Европа.

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод слушаме завладяващия разказ на майор Андонов — ветеран от Втората световна война, участник в драматичните сражения при Драва. Той ни връща век назад в своето детство в с. Трекляно, в казармата и в тежките преходи през Югославияи Унгария. Чуйте подробности за ежедневието в инженерната рота, за бойните другари, пленниците и моменти на човещина сред хаоса по бойните полета на Втората световна война.В епизода показваме неговите ордени и част от личния му архив — следи от лична смелост и дълг. След войната Андонов споделя как се превърна от пионер-щурмовак в учени агроном, участвайки в мелиоративни проекти и изграждането на зеленчуковия пояс около София.Епизодът е изпълнен суроци за смелост, смирениеи вяра, а финалното послание на госта призовава към човечност, обич към Отечеството и отказ от омраза.Желаем Ви приятно слушане!

Възродителният процес често се възприема само като изолирано събитие от 80-те години. В този епизод на подкаст „Българска история“ обаче професор Евгения Калинова разкрива, че той е само крайната точка на една стогодишна историческа нишка. Гостенката разплита сложната и често противоречива политикана българската държава към малцинствата, започвайки още от Освобождението през 1878 г. Професор Калинова анализира факторите, довели до внезапното решение за смяна на имената в края на 1984 г., и как властта се опитва да намери идеологическо оправдание за този акт. През призмата на документитеи архивните източницитя хвърля нова светлина върху отношенията между Българияи Турция, описвайки ги като „скачени съдове“. Изследва детайлно социалния профил на населението в смесените райони и обяснява защо международният контекст се оказва решаващ за съдбата на хиляди семейства. В разговора професор Калинова поставя важния въпрос за моралния компас на историка и необходимостта процесите да се разбират в дълбочина, преди да бъдат съдени. Това е най-подробният анализ в нашия подкаст, в който водещият експерт по темата разказва за една от големите травми в съвременната ни история.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

„Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

30 години от Сребреница – памет, истина и уроци от миналото. Разговор за един от най-мрачните моменти в съвременната европейска история.

Често чуваме за нашите съюзници от средновековието куманите, но знаем ли достатъчно за тях?

В този епизод на подкаста отправяме поглед именно към тях.

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Темата "Демография" винаги е вълнувала българското общество. Водейки разговора с доц. Ташев се убедихме защо. Със сигурност с този епизод не я изчерпваме, но поставяме едно добро начало.
Желаем Ви приятно слушане!

16 април 1925 г. – Велики Четвъртък, е един от най-ужасяващите дни в новата българска история. Около 15:20 ч. следобед, докато в църквата „Св. Неделя“ се провежда опелото на убития два дни по-рано генерал Константин Георгиев, под купола на храма избухва мощна експлозия.

Взривно устройство, заложено на тавана с помощта на клисаря, е задействано от член на Военната организация на БКП. На траурната церемония присъстват представители на политическия и военен елит на страната, включително почти целият състав на Министерски съвет.

Загиват над 150 души – сред тях висши офицери, депутати, общественици, жени, деца. Ранените надвишават 500.

Станете членове на Youtube канала ни и си осигурете достъп до историческия курс, посветен на цар Симеон, с гост-лектор проф. Пламен Павлов 👉 Курсът се състои от 5 лекции (видеа), които са налични в профила ни.

Разговорът с д-р Кирил Господинов излиза извън идеологическите рамки от миналото и отвъд сензационните интерпретации от настоящето, и предлага един обективен и задълбочен поглед върху живота на този полулегендарен персонаж от родната история.

Желаем Ви приятно слушане!

Положителенили отрицеателенфеномен са чорбаджиитеи какво точно представлява съсловието им? Как се стига допоявата им и каква е съдбата им след Освобождението? Отговори на всички тези въпроси ще търсим заедно с проф. Вера Бонева, която е един от най-уважаваните специалисти по Българско възраждане и музейно дело.

Желаем Ви приятно слушане!

След неочаквано силния отзвук на инициативата ни за поставяне на билбордове срещу хазартната реклама е време да обобщим през какво преминахме и, разбира се, какво предстои.
Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста на „Българска история“ гостува проф. д-р Пламен Митев, а темата на разговора –животът и делото на Георги Раковски.

Желаем Ви приятно слушане!

Честит национален празник!

В този епизод на подкаста на „Българска история“ гостува Виктор Комбов – историк и бивш уредник на Национален музей „Васил Левски“ в гр. Карлово.

Желаем Ви приятно слушане!

Новият епизод наподкаст „Българска история“ отправя поглед към бурната история на Балканския полуостров. Гост е журналистътБойко Василев, който през годините се е утвърдил като един от най-големите специалистти по темата. Наред със спомените му отвойните в Югославия и срещите с някои от най-значимитебалкански политици, разговорът проследява и процесите, довели досъвременната политическа ситуация на Балканите.

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста за втори път на гости ни е историкът Николай Поппетров– специалист по история на Третата българска държава. Темата пък беше косвено определена от вас – нашите слушатели, които през последните месеци неведнъж коментирахте, че желаете да разберете повече за загадъчната смърт на цар Борис III.

Желаем Ви приятно слушане!

В студиото на подкаст „Българска история“ бе главният археолог на средновековната българска столица Плиска - доц. д-р Андрей Аладжов. Той ни съпроводи през историята на този удивителен ранносредновековен град, сподели за някои от неговите най-забележителните находки и разкри следващата голяма стъпка в проучването на обекта.
Желаем Ви приятно слушане!

Продължаваме разказа за първите десетилетия на княжество България. След разговора за Стефан Стамболов дойде ред и на човека, който го наследява на министър-председателския пост – Константин Стоилов. Изключително добре образован и с високи морални ценности, той внася напълно нов тип комуникация що се касае до междуличностните отношения и диалога с опозицията. Същевременно продължава някои от най-важните политики на Стамболов, с което управлението му е рядък пример за политическа приемственост. Гост в епизода е професор Веселин Методиев, който е сред най-задълбочените изследователи на живота на Константин Стоилов. Желаем Ви приятно слушане!

Поредният епизод на подкаст „Българска история“ разказва за изграждането на младото българско княжество. Основна роля в този процес играе Стефан Стамболов. Какъв път извървя той от революционното поприще преди освобождението до заемането на министър-председателският пост за цели 7 години? Как се променят убежденията и възгледите му и какво отражение дава това в политиката на страната? Как се стига до бурния икономически възход и какво завещание оставя управлението му? Тези въпроси са гръбнака на разговора между Иван Кънчев и госта доцент Валери Колев.

Приятно слушане!

В първия епизод на подкаст „Българска история“ за 2025г. гостува Явор Генов – историк и учител в СУ „Георги Измирлиев“, гр. Горна Оряховица. Макар и с едва 7-годишен преподавателски опит, Явор има цялостен поглед върху проблемитеи предизвикателстватана прогимназиалното и гимназиално образованиеу нас. Сигурни сме, че разговорът между него и Марио Мишев ще ви бъде полезен, независимо дали сте учител, родител или буден гражданин.

Желаем ви приятно слушане!

Измина една успешнагодина за „Българска история”. В следващия един час Ивани Мариоправят равносметкана последните 12 месеца и обсъждат различни актуални въпроси около нашата работа.

Приятно слушане!

В новия епизод на подкаст „Българска история“ гостува едно от големите имена в българската историческа наука – проф. Христо Матанов. Разговорът му с Марио Мишев е посветен на един от най-динамичните периоди в българската история – турбулентния XIV век и така характерния за него сепаратизъм. Какви са отношенията между десетките самопровъзгласили се владетели и как те влияят на зараждащата се османска опасност разберете от разговора. Желаем Ви приятно слушане!

Новият епизод на подкаст „Българска история“ разказва за инж. Иван Иванов– най-успешният кмет на София, който и до ден днешен е известен с прозвището си Некоронования цар на София. Освен миналото, разговорът засяга и настоящето и по-конкретно сагата около поставянето на паметника на инженера. Гост е Вили Лилков, който е основният инициатор на идеята вече повече от десетилетие и от първа ръка дава информация за политическия натиск, който се оказва на общинските съветници с цел да се възпрепятства поставянето на паметника. Желаем Ви приятно слушане!

Поредният епизод на подкаст „Българска история“ отправя поглед към една непреходна тема за българското общество – Македония. Виктор Стоянов и Марио Мишев ни пренасят в днешна РСМ, където е все по-трудно човек даотстоява българския си произход. Гостът развива активна дейност в страната от над 10 години и от първа ръка разказва за настоящия облик на западната ни съседка и политиката ѝ към България. Желаем Ви приятно слушане!

Доцент Александър Сивилов и Иван Кънчев търсят истината за отношенията между СССР и България в поредния епизод на подкаст „Българска история“. До колко политиката на Съюза предопределя тази на българската държава в различните периоди на ХХ век и как се променя динамиката на отношенията между държавите? Кои са знаковите личности и как отношенията помежду им влияят на цялостната картина – отговорите на тези и още много въпроси търси настоящето видео. Желаем Ви приятно слушане!

Днешният епизод на подкаст "Българска история" разказва за едни от най-турболентните години в новата българска история. Години, в които политическите убийства и репресии са ежедневие, а в София е извършен най-големият атентат за времето си в цяла Европа. Как се стига до тази кървава спирала и каква цена плаща българското общество разберете от разговора между Николай Поппетров и Марио Мишев.

Този епизод на подкаст на „Българска история“ търси отговор на въпроса какъв е бил войнишкият живот на бойните полета на Първата световна война. Гост е Владислав Карагеоргиев, който е авторът на „Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 – 1918“ – най-подробния сборник със спомени на преки участници в Дойранската епопея.

Желаем Ви приятно слушане!

Този епизод на подкаст "Българска история" е посветен на една от най-обсъжданите личности от новата история на България - Людмила Живкова. Какъв е нейният политически път, как съумява да прокарва необичайните си на пръв поглед идеи и ще бъде ли разрешена някога загадката около смъртта ѝ? Това са само част от въпросите, на които Иво Милев и Иван Кънчев търсят отговори.

Този епизод на подкаст "Българска история" е посветен на една от горещите теми на лятото - сензационните разкрития в древния град Хераклея Синтика. Гост е ръководителят на разкопките професор Людмил Вагалински, който изнася подробна информация за откритото, както и каква е неговата историческа и научна стойност.

В този епизод се връщаме няколко века назад, за да си отговорим на някои важни въпроси, свързани с прародината на българите – Стара Велика България.

Често сме казвали, че имаме късмета благодарение на работата ни в Българска история, да се запознаем с впечатляващи личности. Личности, които по една или друга причина не са познати на широката аудитория и най-често не са интересни за повечето медии, но с годините ние сме се убедили, че това което правят и знанията, които имат трябва да се споделят, защото са национално богатство.

Спокойно можем да определим следващия ни гост като един от тези хора. Антон Оруш е най-големият колекционер на стара българска техника. Посветил живота си на това дело, той събира всичко, което някога е било произведено в страната ни. Мащабите са внушителни и дори трудни за осмисляне, като наред със самите уреди, Антон събира и цялата налична литература за тяхната разработка и експолатация.

Каним го, за да надникнем в малка част от онова, което е събрал - приятно слушане!

В днешния разговор с проф. Пламен Павлов обсъждаме неговата съвместна теория с проф. Иван Тютюнджиев, според която българската средновековна държава продължава своето съществуване чак до 1422 г. в лицето на Видинското царство и считания от тях за последния български цар Констанин II Асен.

За всичко това, както и за много други любопитни факти от този исторически период ще си говорим с нашия сладкодумен гост в следващите минути.

Желаем Ви приятно слушане!

Разговор с д-р Теодор Борисов за най-успешното българско участие на Олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Ако епизодът Ви е харесал, може да ни подкрепите в Patreon 👉   / bulgarianhistory   Желаем Ви приятно слушане!

Разговор с полковник професор Димитър Недялков за историята и достиженията на българската военна авиация.

След приключването на срещата ни установихме, че има технически проблем със записа на звука. Положихме всички усилия да го възстановим, но успяхме само частично. Преценихме обаче, че предвид значението на казаното от госта ще е грехота да не излъчим епизода. Надяваме се да се съгласите с нас и да приемете нашите извинения.

Желаем Ви приятно слушане!

Разговор с ветерана от войната в Ирак полковник Христо Христов за всичко онова, което той и останалите български войници приживяват преди 20 години. Желаем Ви приятно слушане! За абонатите ни в Patreon като допълнително съдържание ще предоставим сканирано част от съдържанието на специално изготвения наръник на военнослужещия от Българската армия за участие в мисията в Ирак.

Разговор с доц. Владимир Златарски за отношенията на Царство България с Третия райх преди и по време на Втората световна война.

Приятно слушане!

Разговорът, който ще чуете след малко е посветен на забележителен български държавник. Колкото забележителен обаче, толкова и противоречив. По време на управлението на цар Фердинанд българското общество извървява дългия път на преследване на мечтата за национално обединение, довел до небивал възход на държавата и завършил с две национални катастрофи. Това е и причината личността му и до днес е орисана да разделя обществото.

Следващите минути обаче ще бъдат посветени не толкова на политическите събития, колкото на човека Фердинанд. В каква среда израства той, как тя повлиява на формирането му като личност и как се стига до избирането му за български княз.