Диалози за Македония

В шестия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, ви представяме книгата: “Чуждестранните почетни членове на Македонския научен институт (1923-1947)”, дело на доц. д-р Александър Гребенаров и докторант Николета Войнова от Българската академия на науките. В предаването авторите споделят с водещия д-р Ангел Златков идеята зад написването на изследването и любопитни моменти от творческия процес. Чрез своя труд те представят живота и творчеството на 18 видни учени от Европа, които правят важни приноси в изследването на историята, езика и обичаите на македонските българи. Чуждестранните членове на Македонския научен институт оставят важна следа в българската история със защитаването на истината за произхода и желанията на македонските българи преди и след Първата световна война, опонирайки на тезите на своите сръбски и гръцки колеги.

В петия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият д-р Ангел Златков разговаря с преподавателя по албански език и култура в Софийския университет д-р Антон Панчев, член на Македонския научен институт. Д-р Панчев е един от водещите български експерти и изследователи на политическите процеси сред албанското население в Западните Балкани и ролята на албанците в Република Северна Македония. В предаването той запознава слушателите с резултатите от местните избори в Северна Македония и разкрива сложните комбинации между албанските и македонските политически партии и фактори в борбата за овладяването на властта в Скопие и в северномакедонските общини. Засегната е и темата за влиянието на съседните албански държави - Косово и Албания, в политическия процес край Вардар, а също така и на по-далечната, но много активна във външната си политика към региона, Република Турция. В края на диалога гостът споделя своите дългогодишни наблюдения за образа на българите сред албанското население и позициите на албанския политически елит в разгорещените дебати между София и Скопие за историческото минало и настоящите отношения между България и Северна Македония.

В четвъртия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият доц. д-р Александър Гребенаров среща слушателите с професора от Варминско-Мазурския университет и член на Полската академия на науките Ярослав Рубаха - един от най-ярко изявените съвременни балканисти в Централна Европа. Проф. Рубаха е автор на редица статии и монографии за българската история, сред които и преведените на български език и издадени от Македонския научен институт три тома от изследването “Полското списание „Славянски свят“ за България от края на XIX и началото на XX в.” В разговора чуждестранният учен представя своя поглед върху миналото на България след 1878 г. и разказва за зараждането и развитието на интереса му към историята на Българския национален въпрос. Проф. Рубаха е член на Македонския научен институт и споделя своето виждане за същността на Македонския въпрос и съвременните интерпретации на историята му в София и Скопие.

В третия епизод на “Диалози за Македония”, подкаст на Македонския научен институт, водещият доц. д-р Александър Гребенаров разговаря с председателя на Македонския научен институт доц. д-р Георги Николов за живота и управлението на българския цар Самуил на границата между две хилядолетия. 

Доц. Николов разкрива любопитни детайли за семейството на царя и ролята на неговия син Гавраил Радомир във военните действия срещу Византийската империя. Проследени са последователните усилия на владетеля да защити границите на своето царство и да увеличи влиянието си на Балканския полуостров. В края на епизода слушателите ще могат да чуят и историята за разкриването и съхранението на Битолския надпис на цар Иван Владислав, който е важно доказателство за приемствеността в българската средновековна държава и за нейния характер. За по-любознателните препоръчваме и документалния филм на Коста Филипов и доц. Николов "Камъкът на страха", който може да бъде гледан свободно на сайта на Българската национална телевизия. 

Македонският научен институт продължава своите “Диалози за Македония” с темата за българското уравление във Вардарска Македония по време на Втората световна война. Гости на водещия доц. д-р Александър Гребенаров са доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет и д-р Сия Никифорова от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. 

В разговора събеседниците засягат важните въпроси, като тези за характера на българското управление по време на войната, отношенията му с местното население и интерпретациите в историческата наука за дейността му. Доц. Стоянов разкрива как и защо българската армия е посрещнатата като освободителка в македонските градове, а впоследствие е обявена за насилствен окупатор. Д-р Никофорова разглежда малко познатата тема за българските инвестиции в новоприсъединените земи и интегрирането им към Царство България.

Македонският научен институт започва своите “Диалози за Македония”. Първи гост на водещия доц. д-р Александър Гребенаров ще бъде докторантът от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките Николета Войнова - председател на младежкото дружество “Даме Груев”.

Разговорът между двамата е посветен на 118-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. В него са проследени причините за началото и основните фактори за развитието на революционното движение на македонските и тракийските българи. Реалните измерения на въстанието, позицията на българското правителство и политиката на Великите сили са обект на дебат по време на предаването, като не е пропуснат и отзвукът от въстанието в чужбина.

Събеседниците засягат и актиалната тема за фалшификацията на исторически документи от старана на историците в Република Северна Македония, както и наскоро появилата се информация за повторно разбиване на паметната плоча на поручик Тома Давидов в с. Оздолени, Охридско - български военен, отдал живота си за свободата на Македония и загинал няколко месеца преди обявяването на въстанието в сражение с турски аскер. В момента потрошената плоча се намира в Македонския научен институт.