Ratio Podcast

Ела на есенното издние на Ratio Forum - https://ratio.bg/fall/

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво е общото между шаха и поезията?

- Изкуство или наука е шахът?

- Шах ли са шахматните композиции (етюди)?

- Какво означава да играеш шах „красиво“?

- Коя партия става „безсмъртна“?

- Какво представляват цугцвангът и цвишенцугът?

- Защо хората играят шах и какво е основното в шаха?

- Какво е значението на времето в играта на шах?

- Кои са разликите между гладиаторите и гросмайсторите?

- Защо пешките вървят само напред, а царят е толкова слаба като възможни движения фигура?

- Може ли пешката да произведе пешка?

- Как изкуственият интелект промени шахът?

- Колко влиятелни са биографичните истории зад най-големите имена в шаха?

- Как се играе шах в градинката пред Народния театър?

- Кои са „политическите“ разлики между шаха и играта „го“?

- Каква е била ролята на Европа за глобалното разпространение на шаха?

Знаете ли, че италианската дума „гамбит“ идва от израза dare il gambetto, който буквално се превежда като „подлагам крак“ или „спъвам някого“. Първоначално използван в борбата и ежедневието, този израз постепенно се превръща в част от шахматния „диалект“. През XVI век испанският шахматист Руи Лопес пренася израза в шахмата, описвайки начален ход, при който се жертва пешка или друга фигура, за да се „спъне“ или изненада съперникът. Днес започваме разговора за шаха с няколко степенен гамбит, при който няма какво да „спъне“ разговарящите.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/sKKsVe-3Xys

Допълнителни материали:

https://knizhen-pazar.net/products/books/5193239-zhivotat-kato-partiya-shah

https://landzhev.blogspot.com/2008/03/blog-post.html

https://enthusiast.bg/bg/enthusiast-vintage/shahmatna-novela

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/178586-pokana-za-ekzekutsiya

Представяне на госта:

Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ела на есенното издние на Ratio Forum

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се потапят в света на кръвопийците - от холивудските легенди до необичайните същества, които наистина се хранят с кръв.

Ще ни запознаят с Теда Бара, звездата на нямото кино, чийто образ на загадъчна съблазнителка е създаден до голяма степен от студийната реклама. След това ще ни срещнат със средиземноморски охлюв, който ловува риби и се храни с кръвта им, както и молци, които могат да пробиват кожата на бозайници. Накрая може и да разберем как прилепите вампири оцеляват на толкова бедна на хранителни вещества диета и защо споделят храната си с други прилепи.Гледай епизода тук: https://youtu.be/G3dNGHMdhrg

Споменато в епизода:

https://en.wikipedia.org/wiki/Theda_Bara

https://www.senckenberg.de/en/press-releases/a-bite-at-the-title-the-vampire-snail-is-the-international-mollusc-of-the-year-2026/

https://oceanservice.noaa.gov/facts/vampire-squid-fish.html

https://entomologytoday.org/2015/10/30/vampire-moths-suck-the-blood-of-vertebrates-including-humans/

https://www.allaboutbats.org.au/wp-content/uploads/2017/06/AAB_0133_GhostBats-LesHall.jpg

https://particle.scitech.org.au/earth-water/how-bats-can-survive-on-a-diet-of-blood/

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSshE2XhLbGI3jx3ZEaryV4_IPuvsfgHrUZ0SxjlpYJN736HeAB6qsGNEs&s=10

https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ела на есенното издние на Ratio Forum

Тази година големият кинофестивал “Киномания” става на 40 години и в този епизод на inter alia ни гостуват две от главните замесени лица, които познават историята на фестивала и предстоящата програма.

От разговора ще научите повече за:

- Какво и кой стои зад фестивала “Киномания”;

- Тазгодишния конкурс за млади таланти и една стипендия за кинаджии;

- Акценти от програмата тази година;

- Какво е “Великата илюзия”;

- С кой голям документален кинорежисьор ще се срещне публиката на живо тази година;

- Акценти от съпровождащата фестивала музикална програма;

- Какво са “Градините на Испания” и на кого би му се харесало да ги посети.

*Записът е направен месец преди фестивала и са възможни някои промени в програмата

Билети за Киномания - https://www.kinomania.bg/

https://www.facebook.com/kinomania2018

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво представлява метаетиката и има ли нещо общо с фейсбук?

- За какво настоява т.нар. морален реализъм?

- Как се различават натуралистичния от ненатуралистичния морален реализъм и защо това има значение?

- Могат ли моралните твърдения да претендират, че са истинни, и къде ни води „теорията на грешката“ на Маки?

- Какво представлява аргументът за странността на моралните факти?

- В какво са убедени последователите на емотивизма?

- Защо Любо харесва… квазиреализма?

- Как са свързани проективизма и начина, по който хората преживяват света като морални същества?

- Практичен ли е „практическият“ разум (Кант)?

- Как Джон Ролс и Кристин Корсгард продължават моралния конструктивизъм?

- Какви са пресените точки между моралния реализъм и правния позитивизъм?

- Имаха ли край (ч)„-измите“ в този епизод?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/OFMLtH5hyvs

С настоящия епизод се опитваме да се извиним за всичките си опити в други наши разговори да говорим за основанията на моралните твърдения. Има ли универсални морални истини, чиято правилност не зависи от постигнатото за това съгласие (морален контрактуализъм) и остава такава дори и когато всички ги смятат за погрешни (морален реализъм)? Какво е давало право на Европа да се смята за морален благодетел на „по-слабо“ развитите държави и как изведнъж това основание е било „погасено“ от постколониалната вина? Доколко основателно е да оставим едно активно хранещо се с децата си общество да продължи да го прави в името на стремежа към съхраняване на своите традиции? Защо моралните твърдения са толкова силни и едновременно с това толкова често се посрещат със скептицизъм и релативизъм? И за бога: какво всъщност представлява моралния тракторизъм?

Допълнителни материали:

https://academic.oup.com/book/49691

https://search.worldcat.org/title/Spreading-the-word-%3A-groundings-in-the-philosophy-of-language/oclc/9828613

https://academic.oup.com/book/49691/chapter-abstract/422345651

https://plato.stanford.edu/archives/spr2017/entries/moral-anti-realism/projectivism-quasi-realism.html

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат последния полет на Starship, новата мисия на NASA към Марс и тазгодишните Нобелови награди. Starship достигна орбита при четиринадесетия си полет, но опитът за меко приводняване на ускорителя Super Heavy V3 отново показа колко сложна е задачата да бъде върнат безопасно. Какво затруднява приземяването на новата версия и защо дори успешно запалилите се двигатели не гарантират успешен финал?

Междувременно NASA избра Relativity Space за партньор в мисията Aeolus, планирана за 2028 г. Космическият апарат ще изследва атмосферата на Марс и ще събира данни за ветровете, температурите, облаците и праха - информация, която може да се окаже ключова за бъдещите мисии до Червената планета.

А тазгодишните Нобелови награди ни отвеждат от мозъка до най-отдалечените кътчета на Космоса. Оптогенетиката позволява на учените да контролират активността на нервни клетки със светлина, обсерваторията IceCube улавя неутрино, идващи от космически източници, а изследванията на асиметричните молекули помагат за създаването на по-безопасни лекарства.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/bAJqUL9mSUQ

Споменато в епизода:

https://www.youtube.com/watch?v=BznLzTXhNaI

https://www.facebook.com/gergan.petkov/posts/pfbid02Q8qWoNcK91ei1uwHnLjr7DgpWCVpQ5zYeFDpCAUML1S3o4AF616QLT6Nynubm5qRl

https://www.space.com/space-exploration/missions/a-private-company-will-build-and-launch-nasas-next-mars-orbiter-in-2028-and-its-not-spacexhttps://www.reuters.com/business/healthcare-pharmaceuticals/deisseroth-hegemann-nagelwin-2026-nobel-medicine-prize-2026-10-05/https://www.reuters.com/science/francis-halzen-wins-2026-nobel-prize-physics-2026-10-06/

https://www.reuters.com/world/kagan-soai-win-2026-nobel-chemistry-prize-2026-10-07/

https://www.economist.com/science-and-technology/2026/09/30/it-may-soon-be-possible-to-create-mirror-life?giftId=MjgwOWEyZGYtOTZhMi00MjczLTkxZTMtZjBmZTZlNTI0NWM2&utm_campaign=gifted_article

За подкаста:
В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

„It's the end of the world as we know it…“

Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура.

Ето и основните акценти:

Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис?

Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини?

Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така?

Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция?

Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински

Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън

Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“

Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър

Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту

Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу?

Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер

Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект?

Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен?

Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм?

Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм?

Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина?

Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния?

И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия?

+ бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег...

Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8

За подкаста:

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Как любовта се превръща в хорър?

- Какво представляват метажеланията и как желанието ми може да контролира чуждото желание?

- Кой е Кари Баркър и какво различава неговия филм „Obsession“ (2025) от останалите истории, в които желанията „полудяват“?

- Кои са Беър (мечето) и Ники Фрийман („победата на свободата“) и какво общо имат с Хензел и Гретел?

- Какво означава да обичаш някого повече от всеки друг?

- Кога абсолютизирането на едно правило го превръща в чудовище в „шибания свят“?

- Защо „истинската“ Ники трябваше да страда?

- Взе ли Беъп информирано решение, когато счупи върбовата клонка?

- Можеше ли да формулира желанието си (подобно на prompt-а) по-съвършено?

- Явява ли се страданието последната крепост на свободата?

- Какво да правим с „върбовите клонки“ на изкуствения интелект?

- Можеше ли „Obsession“ да има по-добър край и по-ужасен хепиенд?

„Obsession“ (2025) е филм на Кари Баркър, който на пръв поглед изглежда като черна романтична комедия за несподелена любов. Всъщност става въпрос за доста мрачна и жестока история за любовта като отнемане на чуждата воля. Но дали нещата се изчерпват с лошата формулировка на едни иначе легитимно желание или трябва да бъде намерено някакво друго обяснение зад небивалия успех на филма? Дали зад графично насилие и така характерната естетика на жанра gore се крият по-дълбоки философски измерения? Как магията и психологизма могат да се превърнат в „типичен“ разговор от поредицата Вокс нихили? Ако искате да влезете в по-рядко обсъжданите измерения на един филм, който може да гледате и само за забавление, присъединете се към нашия разговор.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/sBDynot0hdI

Допълнителни материали:https://www.imdb.com/title/tt37287335/

https://www.theguardian.com/film/2025/sep/06/obsession-movie-review-tiff

https://ew.com/obsession-ending-explained-one-wish-willow-12021597

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за ново откритие на редки фосили на новоизлюпени тиранозаври, което променя представите ни за детството на T. rex. Бебетата вероятно са били с размер приблизително колкото котка и са се излюпвали на десетки, което подсказва, че тиранозаврите са използвали по-различна размножителна стратегия, отколкото сме предполагали. В епизода разглеждаме какво могат да ни разкажат тези миниатюрни кости за живота, поведението и еволюцията на един от най-страховитите хищници на всички времена.

Споменато в епизода:

https://www.sciencealert.com/neglected-museum-fossils-turn-out-to-be-the-first-t-rex-hatchlings-ever-found

https://youtu.be/_DZC8VdtNaQ

https://phys.org/news/2026-08-tiger-wolf-australian-thylacine-skull.html

https://www.sciencealert.com/ancient-egyptian-princesses-were-skilled-with-powerful-weapons-lost-remains-reveal

https://www.thecollector.com/who-were-the-seven-cleopatras/

https://www.newscientist.com/article/2524895-human-heads-have-changed-shape-a-lot-in-the-past-100-years/

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Когато изкуствения интелект рисува, свири или пише текст - кой получава авторските права? Достатъчен ли е един промпт от човек за да получи той правата над артистичния израз на генеративен модел? Може ли маймуна да има авторски права?

Тези, и още много други въпроси на пресечната точка на генеративните модели с изкуствен интелект и правото разглеждаме с адвокат Георги Кънев. Георги има богат опит в консултирането на иновативни международни, регионални и местни компании по сложни правни и регулаторни въпроси в дигиталното пространство в сектори като технологиите, видеоигрите и медиите.

Георги и КИВ разглеждат в дълбочина съществуващи вече прецеденти, където различни инстанции са се произнесли по въпроси къде е границата между инструмент и автор, какво точно е “артистично изражение” и дали просто задаването на промпт на модел е такова. Допълнителни материали:https://www.copyright.gov/ai/https://en.wikipedia.org/wiki/Feist_Publications,_Inc._v._Rural_Telephone_Service_Cohttps://www.reuters.com/legal/government/seattle-times-newsday-sue-openai-microsoft-alleging-copyright-infringement-2026-09-05/https://techcrunch.com/2026/09/17/microsoft-exec-called-ai-scraping-the-largest-theft-of-labor-in-human-history-new-unredacted-filings-reveal/?utm_source=chatgpt.comhttps://www.musicbusinessworldwide.com/universal-and-sony-sue-suno-for-a-second-time-claiming-platforms-v6-models-are-the-fruit-of-the-same-poisoned-tree/?utm_source=chatgpt.com

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Партньори са Grapwise.ai и Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/

СериятаVox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Димитър Вацов и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой определя дневния ред на обществото?

- Какво представляват елитите и защо са важни (Парето)?

- Какво представлява ентропията на властта и конкуренцията между елити (Шумпетер)?- Измама ли е демокрацията?

- Каква е разликата между елитите и експертите?

- Каква е ролята на тайната при упражняването на властта?

- Съществуват ли тайни елити?

- Какво е ролята на публичността при контрола на политическите елити?

- Как икономическите елити се различават от политическите елити?

- Може ли бюрокрацията да ни спаси от опасностите на затворилите се в себе си елити?

- Как се създават „резерви“ за целите на т.нар. циркулация на елитите и каква е ролята на неправителствените организации?

- Как са реагирали елитите на събитията в Чернобил?

- Как се легитимират елитите?

- Защо хората вярваме в конспирации?

- Има ли лесно решение на въпроса с властта на елитите?

В днешния епизод разговаряме за две актуални и силно чувствителни теми: темата за елитите, които определят посоката на движение на света, и темата за конспирациите, които невидимо владеят съдбата на хората. Един от основните въпроси, които ни вълнуват, е доколко демокрацията, разбирана като управление на мнозинството, е изобщо реалистична политическа концепция, след като човечеството винаги се е управлявало от малцинства, понякога „просветени“, а в други случаи – не. И ако демокрацията е механизъм за контролирана смяна на елитите, то тогава какви са правилата за осъществяване на подобен контрол? Ако Маркс вярва в края на класите, а Парето провъзгласява вечността на елитите, то каква е ролята на гласоподавателите? Можем ли веднъж за винаги да разобличим тайните елити или сме обречени да живеем в незнание?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/mZssoMObDUw

Допълнителни материали:

https://archive.org/details/mindsocietytreat0034parehttps://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.190072https://www.ozone.bg/product/posledni-vremena-tvardi-koritsi/

Представяне на госта:

Димитър Вацов е професор в Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (1999-2022) и председател на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“ (от 2002). Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия, постаналитичната философия на езика и онтологията.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как хлебарки, които дишат под вода, и микророботи от водорасли, които атакуват тумори — новият епизод на Ratio Weekly ни отвежда на места, където границата между биология и технологии става все по-тънка.

Учени са разработили миниатюрни 3D-принтирани „водолазни костюми“, които позволяват на дистанционно управлявани хлебарки да се движат под вода до три часа. След като вече са успели да координират рояк от киборг-хлебарки, изследователите си представят бъдеще, в което такива биологични роботи могат да бъдат използвани за изследване на труднодостъпни места — а защо не и на Марс?

А междувременно други учени използват водорасли като микророботи за лечение на рак. С помощта на магнитно покритие, изкуствен интелект и ултразвуково наблюдение те могат да бъдат насочвани към тумори и да доставят химиотерапевтично лекарство директно в тях. При експерименти с мишки технологията значително увеличава проникването на лекарството в туморната тъкан и намалява туморния товар.

От киборг-хлебарки до водорасли, превърнати в нанотехнологични „лекари“ — колко необичайни могат да станат роботите на бъдещето и какво се случва, когато започнем да ги изграждаме не само от метал и силиций, а от живи организми?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/tqqud_AaXgw

Споменато в епизода:

https://www.newscientist.com/article/2531894-remote-controlled-cockroach-swarm-can-now-breathe-underwater/

https://www.youtube.com/shorts/VGvuEc_tLQY

https://www.the-scientist.com/algae-microrobots-battle-bladder-cancer-74700

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.

Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:

Как са свързани еротичното и ужасното?

- Какво може да ни кажат за еротичните чудовища облаците и… Слънчевият анус (Жорж Батай)?

- Какво им е еротично на охлювите?- Как привлича „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош?

- Как еротичното и ужасното заплашват съществуването на субекта?

- Какво е разликата между поглъщането и магнетизмът?

- Къде е еротичното при Баба Яга (отвъд Сукубите)?

- Къде е ужасното при Червената шапчица?

- Каква е ролята на погледа и защо… Горгона?

- Какви са пътищата на инцестното и канибалистичното желание?

- Има ли разлика между ужасното в митологията и съвременния хорър жанр?

- Каква е разликата между чудовищността на некрофилното желание и еротичността на нарцистичното желание?В настоящия епизод еротичното и ужасното се оказват обединени в зоната на желанието, което ни разколебава като субекти. Може би сте забелязвали, че ужасното ни привлича: понякога не можем да откъснем очи от него, а еротичното ни ужасява: понякога се молим да се освободим от него. Персонификация на този парадокс са множеството еротични чудовища, които можем да открием не само в древногръцката митология и средновековната култура, но и в съвременните медийни образи.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/ncM7Wt1KqVY

Допълнителни материали:

https://www.challengingthelaw.com/pilosofia/pir/

Представяне на госта:

Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как пластмасови бутилки и отпадъци от царевични растения могат да бъдат превърнати в ядливи бисквити с ванилов вкус чрез комбинация от химична обработка и генетично модифицирани дрожди. Засега учените очакват необходимите разрешения, за да могат да опитат резултата от експеримента.

След това се отправят към Китай, където експериментален влак успява да достигне 800 км/ч само за 5,3 секунди – рекорд, който може да помогне за развитието на технологии за високоскоростен транспорт, космически системи и други приложения.

Разказват и за най-бързия паяк в света и необичайния начин, по който се движи, за да преследва плячката си. А в медицинската част на епизода става дума за персонализирана mRNA ваксина срещу рак на панкреаса, създавана според мутациите в тумора на конкретния пациент. В малко клинично изпитване ваксината е активирала специфични Т-клетки при половината от участниците, като 7 от 8-те пациенти с такъв имунен отговор са били живи 4–6 години след лечението. Резултатите са предварителни, но вече се провежда по-голямо проучване, което да покаже дали подходът може да работи при повече пациенти.

Гледай епизода тук:https://youtu.be/BqDF2XxLcqk

Споменато в епизода:https://www.newscientist.com/article/2585463-plastic-bottles-can-be-turned-into-edible-vanilla-flavour-cookies/

https://www.ndtv.com/world-news/chinas-experimental-bullet-train-sets-world-record-hits-800-kmph-in-just-5-3-seconds-11901376

https://www.newscientist.com/article/2532086-the-worlds-fastest-spider-tops-3-5-metres-per-second/

https://www.youtube.com/shorts/kZfMEZ-K2dI

https://www.mskcc.org/news/can-mrna-vaccines-fight-pancreatic-cancer-msk-clinical-researchers-are-trying-find-out

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Преди две години Васко Лозанов записа този епизод, но смятаме, че е доста актуален и решихме да ви го припомним.

Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали?

В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце.

От разговора можете да научите повече за:

- Принципите на бавното образование;

- Морис Холт и призива за бавно училище;

- Към какво трябва да се стреми образованието?

- Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището;

- Нуждата от свободно време и пространство за израстването;

- Натовареността на българската учебна програма;

- Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/-QR6qCHwKFU

Заподкаста:В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола обсъждат тазгодишните Ig Nobel награди.

Тази година сред наградените има изследвания, които звучат сякаш са измислени за научна комедия: как да направим писоар, от който урината да не пръска, какво се случва с памучното бельо, когато го заровим в почвата, и как най-ефективно да си издухаме носа. Други учени са се заели с въпроси като какво всъщност представлява целувката и защо някои животни се целуват, докато трети са използвали хоботчетата на женски комари като миниатюрни дюзи за 3D принтиране.

Петко и Никола се спират и на още по-необичайни изследвания – за енергийното съдържание на протеините в млякото на хлебарки, за връзката между социалния статус и склонността към неетично поведение, за това как родителите възприемат миризмата на бебета и тийнейджъри и за това какво кара отровните змии да хапят. Зад тези на пръв поглед абсурдни теми обаче често стоят съвсем сериозни научни въпроси.

В разговора става дума и за самите Ig Nobel награди – защо са създадени, как се различават от традиционните Нобелови награди и защо странните въпроси не са непременно безсмислени. Напротив: любопитството, готовността да провериш нещо неочаквано и способността да погледнеш познат проблем от необичаен ъгъл понякога водят до интересни научни резултати.

А тазгодишната церемония бележи и промяна в историята на наградите. След 35 години в Бостън Ig Nobel за първи път се провеждат в Европа (Цюрих).

Гледай епизода тук:https://youtu.be/duhjYTTJ3gEСпоменато в епизода:

https://youtu.be/oy-LrHLakC0?t=1502

https://improbable.com/2026/09/03/the-2026-ig-nobel-prize-winners-are-announced/

https://arstechnica.com/science/2026/09/meet-the-2026-ig-nobel-prize-winners/

https://cen.acs.org/education/science-communication/2026-ig-nobel-prizes-improbable-research-zurich/104/web/2026/09

https://www.youtube.com/watch?v=pV-3kmy9Fi0За подкаста:В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат краха на плановете на Meta за „AI native“ работна среда и шокиращия случай с rogue модела на OpenAI, който се опита да хакне Hugging Face. Във втората част разглеждаме как автономните агенти се опитват да "надхитрят" системите за оценяване и какво означава това за бъдещето на дигиталния суверенитет.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/tY9412RJJYM

Споменато в епизода:

Arstechnica - Meta's scrapped plans to go AI native

Implicator.ai - South Korea Free AI Access

BBC News - Usain Bolt AI Robot

Anthropic - Model Hardware Standard Research Preview

Mediapool - Мъск прогнозира, че до десетилетие ще има милиард хуманоидни робота

How Watermarks Track AI Generated Content - Computerphile

The Verge - OpenAI's rogue AI model

METR Blog - OpenAI-Hugging Face Incident Investigation

OpenAI Technical Report

YouTube - OpenAI/Hugging Face Incident Video

METR Blog - Attempting to replace the ExploitGym target

METR Blog - Extracting information about the scorer from trip-wires

METR Blog - Efforts to conceal actions and tamper with transcripts

METR Blog - Sequence of key actions taken by relevant agents

METR Blog - Hacking the customer-deployed Modal sandbo

How Watermarks Track AI Generated Content - Computerphile

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Партньори са Grapwise.ai и Данни за добро
Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/

Септември е месец на реколти, чествания и подновен културен живот!

Между две особено важни дати (6 септември, когато отбелязваме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, и 22 септември, когато е Денят на независимостта на България) имаме 17 септември – Празникът на град София. По този повод в подкаста Pop Script на Ratio гостува Виктор Топалов – автор, краевед и лицензиран екскурзовод, като може би най-важното нещо, свързано с него, e, че той е създател на дигиталната платформа „Бохемска София“, която популяризира културно-историческото наследство на нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век.

В разговор с водещия Благой Д. Иванов биват обсъдени следните теми:

- Празникът на София – какво можем да кажем за него?

- Популярната култура в нашата столица от края на XIX и първата половина на XX век – кои са основните хора, места и събития?

- Кой е Михалаки Георгиев?

- Как и защо Иван Вазов завършва и издава романа си „Под игото“?

- Какво (не) знаем за легендарния кръг „Мисъл“, в чието ядро влизат четирима изключителни интелектуалци и творци (Пенчо Славейков, Кръстьо Кръстев, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов)?

- Кои са най-изявените артисти и занимания?

- Кои са най-култовите, популярни и изпълнени с артистичен живот локации от онова време?

- Кои са най-паметните културни събития от периода?Софийските гробища са приютили във вечния си покой редица видни артисти, но какво е положението с лобните им места – поддържат ли се... или са занемарени?

- Как културата на тогавашна София се е съпоставяла с културата на други европейски столици от онова време – къде сме били на европейската културна карта?

- Как социалните и политически процеси са влияели на културния живот и на артистичните начинания?

- Какво може София днес да си „вземе“ от София тогава, за да стане по-добро място?

- И обратното – какви са недостатъците на тогавашна София, от които съвременна София да се пази?

- Важно ли е да се установи баланс между миналото и настоящето, за да си осигурим по-стабилно, светло и духовно извисено бъдеще?

За подкаста:Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Ясен Захариев и Стоян Ставру обсъждат:

Кой е Теетет и по какво прилича на Сократ?

Каква е разликата между бабуването и сватосването

Какви са рожбите на бременните мъже?

Може ли да се премахне злото, което броди, и на къде „бягат“ философите?

Прав ли е Протагор за усещанията и какво става, когато „всеки сам да си преценя“?

Как сънят, болестта и лудостта променят усещанията и… знанието?

Може ли философът да бъде нещо повече от „торба с аргументи“?

Трябва ли да гледаме към небето, когато пътят е осеян с дупки?

Какво представлява восъчната таблица в душите ни и как е свързана с майката на Музите?

Какви грешки допускат хората с „космати, груби и каменни сърца“?

Как „ловитбата на знания“ е свързана с метафората за гълъбарника (птичарника) и каква е разликата между това да придобиеш и да имаш знание?

Как може да не знаеш „поради своето знание“ и наличното знание „да способства човек да знае нещо“?

Как научаваме наново от себе си?

Какво представлява истинното мнение и истинното мнение с обяснение на смисъла (логоса)?

Защо съдията може да налучка истината, без да знае?

„Теетет“ е диалогът, в който Платон посочва удивлението като „началото на философията“, като тук са и едни от най-удивителните и запомнящи се метафори, които Платон оставя в граничното поле между философията и литературата: акушерството като метод за постигане на знание (израждане при бременност), восъчната таблица като матрица на паметта, косматото сърце, гълъбарника с всякакви птици... В този диалог може да прочетем и това, че „Свинята е мярка на всички неща, кучеглавата маймуна или някое друго още по-странно същество“ (161с, с. 143). Когато „всеки сам и единствен ще разполага със своите мнения, всичките правилни и истинни“ (161d, с. 144), стигаме да патова ситуация, „[з]ащото да се заемаме да опровергаваме и преценяваме помежду си своите представи и мнения, след като те всекиму са правилни, не е ли безмерно дълъг брътвеж“ (161e, с. 144). В подобен свят няма как да има учители и ученици. И все пак Сократ се бори за мястото на знанието. До къде стига?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/-qnVlWU7j44Допълнителни материали:https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoniПредставяне на госта:Ясен Захариев е преподавател в Нов български университет от 2005 г. Той е съставител и редактор на множество статии в области като: история на философията, теория на познанието, философия на вкуса и др. Освен от философия се интересува и от вино. Ясен Захариев е работил последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия, като многократно е бил избиран за дегустатор и съдия на местни и международни форуми. Също така е автор на много статии, свързани с културата и географията на виното.За подкаста:Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: ⁠Дигитално детство: проклятие или благословия⁠

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят отново към космоса, където през последните седмици се случват достатъчно неща, за да изглежда бъдещето все по-близо.

Започват с Nancy Grace Roman Space Telescope – новата голяма космическа обсерватория на NASA, която ще наблюдава огромни участъци от небето в инфрачервения спектър. Roman ще има зрителното поле на камера, над 100 пъти по-голямо от това на Hubble, и ще търси отговори за тъмната материя, тъмната енергия и екзопланетите. Телескопът ще работи в точката на Лагранж L2 заедно с James Webb, а данните му ще бъдат достъпни за научната общност. Какво ще можем да видим с него и защо голямото зрително поле е толкова важно?

След това поглеждат към SpaceX и Starship – от подготовката за Flight 14 и новото поколение Starlink V3 спътници до амбициозните планове на компанията за космическата ѝ инфраструктура. SpaceX планира нов огромен комплекс в Луизиана, който трябва да се превърне във втори голям център за Starship, с множество стартови площадки, собствено производство на гориво и значително по-висока честота на изстрелванията. Как изглежда космодрумът на бъдещето и възможно ли е Starship действително да лети десетки пъти дневно?

Междувременно Китай отлага мисията Chang’e 7, която трябва да изследва южния полюс на Луната и да търси вода – ключова стъпка в плановете на страната за бъдеща лунна изследователска станция. А в Европа се случва нещо историческо: Spectrum на Isar Aerospace достига орбита, превръщайки компанията в първия европейски частен оператор, достигнал орбита със собствена ракета от континентална Европа.

И още: последният Falcon 9 Starlink старт от Флорида поставя нов рекорд за използване на една и съща първа степен, а характерният „медузен“ ефект на ракетата отново озарява небето.

От нов телескоп, който ще променя картата на Вселената, през ракети за многократна употреба до лунни мисии и нова европейска космическа индустрия – космосът очевидно не смята да ни дава почивка.Гледай епизода тук: ⁠https://youtu.be/lW1FVO3esP8⁠

Споменато в епизода:

Успешен старт на телелескопа Нанси Грейс Роман (⁠тук⁠) (⁠тук⁠)

Влачат Ship40 обратно към САЩ (⁠тук⁠)

Полет 14 (⁠тук⁠) (⁠тук⁠).

Последно изстрелване на Старлинк с Falcon9 от Флорида (⁠тук⁠)

Нова супергигантска база на SpaceX в Луизиана (⁠тук⁠)

Китайците отложиха следващата си мисия към Луната (⁠тук⁠) (⁠тук⁠)

Isar Aerospace с първи успешен орбитален полет (⁠тук⁠) (⁠тук⁠) (⁠тук⁠)

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко от най-интересните космически истории от последните седмици – от дългото пътуване до Меркурий до възможното откриване на нов тип космически обект в ранната Вселена.

Европейско-японската мисия BepiColombo завърши последната си двигателна маневра за сближаване с Меркурий и вече е на финалната права към планетата. След години на пътуване и технически проблеми мисията трябва да достигне околомеркурианска орбита през ноември. Ще поговорим и за това защо Меркурий е толкова трудна цел за космическите мисии и как гравитационните маневри позволяват на BepiColombo постепенно да намали скоростта си и да се „промъкне“ до най-близката до Слънцето планета.

Междувременно една друга мисия се оказва в сериозна беда. Космическият апарат LINK беше изпратен, за да помогне за спасяването на телескопа на NASA Swift, но проблеми със системата за ориентация поставят под въпрос първоначалния план. Ще стане ли възможно поне да бъде извършено сближаване с телескопа и какво може да научим от този рискован експеримент?

Оттам се отправяме към Луната, където NASA обмисля необичайно решение: да изпрати на лунната повърхност инженерния двойник на марсохода Perseverance. А на Земята учените мислят за далеч по-драматичен начин да защитят планетата ни – Китай планира мисия, която ще се блъсне в астероид, за да тества възможностите ни за отклоняване на потенциално опасни космически тела.

Накрая поглеждаме възможно най-далеч назад във времето. James Webb Space Telescope е наблюдавал необичаен обект от ранната Вселена, който може да се окаже нещо, което досега не сме виждали – огромна структура с черна дупка в центъра, обвита в плътен слой водород и изглеждаща като гигантска звезда. Ако интерпретацията се потвърди, тя може да даде ново обяснение и на мистериозните „малки червени точки“, които JWST открива в ранната Вселена.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/eRVCHg8QRvs

Споменато в епизода:

Бепи Коломбо на път към Меркурий (тук)

Мисия за спасяване на космически телескоп (тук) (тук)

Предстои изстрелване на нов косм.телескоп (тук) .

Ще пращат марсоход на Луната? (тук)

Китай планира мисия като DART, но по яка (тук)

Black hole sun (тук) 

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия

Ало, чуваме ли се?

Преди много години, в нашата галактика, на нашата планета, човешки същества с изобретателен ум създават и развиват технология, която ще доведе до появата на една от най-важните и силни медии в историята на света. Гулиелмо Маркони разработва и патентова първата практическа система за безжично телеграфиране, а след него хора като Реджиналд Фесенден вкарват звука в уравнението. Ражда се радиото, което в началото е новост и чудатост, но скоро става и още нещо: първите регулярни развлекателни и комерсиални радиопредавания започват в САЩ около 1920 г., като се смята, че първата лицензирана радиостанция е KDKA в Питсбърг, която излъчва резултати от избори и музика.

Постепенно освен новини и изпълнен с ноти фон, започва да се чува и развлечение от всякакъв тип: сериали и комедийни шоута със звукови ефекти, вечерини, концертни програми на живо, пиеси, репортажи и даже вариететни представления. Тъкмо върху тези неща се насочва разговорът в новия Pop Script на Ratio – тpимa радиоводещи с редица странични занимания и с достойни квалификации се заемат да обсъдят историята на радиото в контекста на неговата развлекателност. Водещ е Благой Д. Иванов, гости са Драгомир Симеонов и Румен Иванов, а настроението е настроено на следните честоти:

Гледай епизода тук: https://youtu.be/kc1JMIBgg48

За подкаста:

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия

Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Мариана Мелнишка и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой е Хари Потър и защо го четат толкова много деца и възрастни в целия свят?

- Злодей ли е Хари Потър?

- Каква е ролята на училището в сагата „Хари Потър“?

- Как Хитър Петър е повлиял на българската рецепция на Хари Потър?

- Как стремежът към справедливост се превръща в прагматична стратегия за полезност?

- На къде ни води влакът?

- Кои са д(е/и)менторите и има ли прилики с исторически събития?

- Гуантанамо или Алкатрас – кой стои зад Азкабан?

- Какво ни шепнат шапките и свободни ли сме отвъд траекториите на четирите къщи (домове)?

- До къде могат да стигнат феновете на Хари Потър?

- Дали жените се справят по-добре с не-справедливостта?

- Каква е ролята на институциите в Хари Потър?

- Какво всъщност управлява Министерството на магията?

- Превръща ли се приключенския роман в „тъмна“ трагедия или към какво ни води седмата книга за Хари Потър?

- Трябваше ли да пораства Хари Потър?

- Чел ли е Дъмбълдор Кант?

Може да се каже, че вече няколко поколения деца са израснали заедно с Хари Потър, преминавайки през своите първи 7 години в училище. Обикновеното, което е необикновено, и необикновеното, което е обикновено, впечатлява навсякъде по света, въпреки английската „география“ на романите за Хари Потър. Населен с множество странни същества, изпъстрен с изненадващи неологизми („роулинизми“) и наситен с динамични събития, светът на Хари Потър е свят, в който може да открием несправедливостта. Но как едно дете може да се справи с несправедливостта и способно ли е то да промени света към по-добро? Това е един от основните въпроси на настоящия разговор.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/JisNwC969pY

Допълнителни материали:

Хари Потър (колекция от 7 книги), Прев. Емилия Л. Масларова, Мариана Екимова-Мелнишка, Теодора Джебарова, Егмонт (линк);

Философските тайни на Хари Потър. Опит върху философия на приказното. (книга), Лидия, Денкова, Второ, разширено издание: София, 2022 (линк);

Вълшебствата на трите преводачки. Елеонора Тодорова – В: Лицата зад превода (книга), 2022, с. 75-92 (линк);

Представяне на госта:

Мариана Екимова-Мелнишка е дългогодишен преподавател в Нов български университет по специализиран английски език, преводач на художествена литература, включително и на 4 от книгите за Хари Потър, както и журналист в БТА. Работила е и в Народното събрание, и в планините. Заедно с Александър Н. Геров е автор на книгата „Къщите говорят“.За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословияАко това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво показа 13-ият тестов полет на Starship и защо Super Heavy не успя да извърши финалното си спиране. Starship обаче постигна важен пробив: изведе 20 нови Starlink V3 спътника, демонстрира повторно запалване на двигател в космоса и се завърна в атмосферата, за да завърши полета с непокътнат топлинен щит.Междувременно зад успехите на SpaceX се очертава неочакван проблем – недостиг на ракети. Все повече компании планират големи спътникови съзвездия, докато Falcon 9 постепенно се подготвя за отстъпление в полза на Starship, а конкурентите Vulcan и New Glenn все още не могат да осигурят необходимия брой изстрелвания. В същото време Китай ускорява разработването на ракети за многократна употреба, а новата Zhuque-3 вече извърши успешно кацане на първата си степен.

Индия също влиза в нов етап: частната компания Skyroot Aerospace успя още при първия си опит да изведе Vikram-1 в орбита – постижение, което далеч не е обичайно за нова ракета. От Starship до китайските ракети и първия частен индийски орбитален старт – този епизод разглежда една космическа индустрия, в която технологиите напредват бързо, но инфраструктурата все още не успява да ги настигне.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/iy2kiu0iyZg

Споменато в епизода:

https://www.spacex.com/launches/starship-flight-13

https://www.facebook.com/gergan.petkov/posts/pfbid02TGCVf1rQoGkuynuDU9bXLaZsR3qX2U2MjoTRNPZdqR5enQpj9UUPuo6eSzwrCHmkl

https://arstechnica.com/space/2026/08/its-christmastime-at-spacex-as-company-salvages-starship-from-indian-ocean/

https://arstechnica.com/space/2026/08/theres-a-huge-launch-crunch-right-now-and-it-will-probably-get-worse/

https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/blue-origin-starts-rebuilding-launch-pad-damaged-by-new-glenn-rocket-explosion-and-it-will-look-very-different-when-its-done

https://arstechnica.com/space/2026/07/china-recovered-its-first-reusable-rocket-and-showed-a-new-way-to-do-it/

https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/touchdown-private-chinese-rocket-aces-landing-on-2nd-ever-flight

https://arstechnica.com/space/2026/07/indias-first-privately-developed-rocket-reaches-orbit-on-dramatic-debut-launch/

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословияВ този епизод на inter alia стихийно насред следобеда на годината се завръща книжния гений на Ratio – Снежи! Наваксваме месеците на нейното отсъствие с един лек като бриз разговор за няколко книги, които избухват в социалните мрежи… и какви алтернативи на тях можем да четем, ако темите са ни по вкуса.

Ще чуете:

- малко оплаквания за това колко са откачили хората това лято;

- за коя книга се отнася коментарът “по-ужасна книга не съм чела и точно затова е невероятно яка”;

- нещичко за ролята на празните пространства в книгите;

- кои хитови книги представят проблемите за това да играеш себе си като роля срещу това да откриваш истинската си същност;

- няколко истории за преображения и интимност;

- какви книги е удобно да се зетат отзад напред;

- колко голям трол е магьосникът Мерлин.

На корицата: “Библиотечният плъх” (ок. 1850) на художника Карл Шпицвег.

Гледай епизода тук: https://youtu.be/mqnssiPwVVw

Споменато в епизода:

https://www.goodreads.com/book/show/61238999

https://www.goodreads.com/book/show/224014146

https://www.goodreads.com/book/show/6560119

https://www.goodreads.com/book/show/250992627

https://www.goodreads.com/book/show/256475961

https://www.goodreads.com/book/show/23370440

https://www.goodreads.com/book/show/39562657

https://www.goodreads.com/book/show/51791252-the-vanishing-half

https://www.goodreads.com/book/show/249041681

https://www.goodreads.com/book/show/22606096-1

Спонсорирайте книжните заигравки на Ratio с едно рамо на ratio.bg/support.

За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.Любомир Бабуров, Владимир Николов и Стоян Ставру обсъждат:- Как се организират избори и какво мисли по въпроса… Дочоолу?- Колко хора са необходими, за да се избере… „магаре“?- Каква е разликата между десетника, посредника и поръчителя в пирамидата на изборните престъпления?- Как се отчитат (контролират) купените гласове?- Колко струва един глас и кои са най-уязвими на „пазара на гласовете“?- Може ли държавата да се справи с изборните престъпления и как?- Как една държава може да влияе върху „конституирането на народа“ в друга държава?- Какви са пороците във волята на „демоса“ (суверена)?- Защо не мога да си продам гласа?- Какви са разликите между наказателната репресия спрямо подкупа, проституцията и продажбата на глас?- Как изборната корупция се превръща в политическа корупция?- Какво се случва при „уморената“ демокрация?- Може ли да хвърлям зарове в урната и това да определя начина, по който ще гласувам?- Кои са новите начини за въздействие върху волята на избирателите?- Вярваме ли все още в демокрацията или отдавна от нейни ценители сме се превърнали в циници?- Къде са ни надеждите: в народа или в експертите?Във времена на избори изборите могат да бъдат превърнати в бизнес. Добрата организация и подсигуреното финансиране могат да осигурят избирателна подкрепа независимо от реалните политически програми, които се конкурират в предизборната кампания. Как реагира наказателното право, какво са съществуващите схеми и възможните начини за тяхното противодействие? Безсилна ли е прокуратурата и има ли воля полицията, какви са механизмите за предотвратяване, разкриване и наказване на изборните престъпления? Ако искате да научите повече – този епизод е за вас.Гледай епизода тук: https://youtu.be/XiYMDDCnEcEДопълните материали:

https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529

https://www.ciela.com/prest-plenija-protiv-izbiratelnoto-pravo-metodika-za-razsledvane.html

Представяне на госта:Владимир Николов е доктор по наказателно право с тема на дисертационния труд в областта на изборните престъпления. Той е преподавател в Националния институт на правосъдието с над 17 години професионален опит в прокуратурата. Специализирал е в националните институти на правосъдието и органите на съдебната власт във Франция, САЩ, Германия, Белгия, Швеция, Испания, Полша и други държави.

За подкаста:
Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой е Одисей и как е свързан с гнева?

- Кой е Нолан и как е свързан с Одисей?

- Защо „Одисеята“ на Нолан предизвиква толкова полярни реакции?

- Можел и вината да замени хитростта и защо?

- Възможно ли е завръщането и как сирените са свързани с носталгията?

- Кои са най-забележимите избори на Нолан при представянето на Одисея?

- Можеше ли Одисей да е антигерой?

- Защо в „Одисеята“ на Нолан практически няма нито еротика, нито смях?- Колко силно/слаби са женските образи в „Одисеята“?

- Измества ли приключението връщането и преучредяването на дома?

- Защо психотерапевтът Калипсо и заменила феаките, известни със своя усет към историите и разказите?

- Коя е Кирка и защо?

- Защо ги няма боговете и къде води Западът?

„Одисеята“ е филм, с който Нолан предизвика сериозни противопоставяния още преди този филм да е станал факт. Няколко седмици след неговата премиера във Вокс нихили се събираме „инцидентно“, за да се опитаме да поговорим по темата „Одисея“, без да изпадаме в крайности и удържайки желанието си да използваме филма като вход към редица други теми.

Допълнитлени материали:

https://www.imdb.com/title/tt33764258/

https://www.lrb.co.uk/the-paper/v48/n14/emily-wilson/an-uncomplicated-man

https://www.theguardian.com/film/2026/jul/15/the-odyssey-christopher-nolan-classicists-verdict

https://www.newyorker.com/magazine/2026/07/27/the-odyssey-christopher-nolan-movie-review

https://www.newyorker.com/culture/the-current-cinema/christopher-nolan-has-always-been-making-the-odyssey

https://www.theguardian.com/film/2026/jul/15/the-odyssey-review-christopher-nolan-matt-damon

https://www.theguardian.com/commentisfree/2026/jul/25/christopher-nolan-odyssey-homer-epic-film-classics

Представяне на госта:

Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.

За подкаста:

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Дигитално детство: проклятие или благословия

Това е един епизод от 2023 г., но актуален за горещите летни дни.

С ленивото настъпване на лятото обръщаме внимание на един особен второстепенен герой в живота: жегата. Тя е навсякъде около нас, прокарва се неумолимо и неизбежно по улиците, в офисите, в домовете ни, и въпреки начините да се борим с нея, тя винаги тържествува равнодушно и не почива дори нощем.

В този епизод на inter alia Васко и Ники се впускат в бавен и безбрежен разговор за горещините, пясъците и живота сред тях.Ще чуете да споменават:

– Kак се справят с жегата в Средиземноморието?

– Иде ли краят на сиестата и защо?

– Какво привлича хората към пустините?

– Как си е прекарал Ники в пустинята Уади Рам?

– Защо пустошта превръща костите в символ на живота?

– Чии картини напомнят на безкрайни следобеди?

– Кой български автор описва превъзходно безпощадната жега?

За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Следващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат най-новите технологични развития, от хуманното умъртвяване на риба чрез ИИ до геополитическата драма около ограниченията за достъп до най-мощните езикови модели. Говорим за иновациите в роботиката и защо правителствата започват да поставят стени пред технологични гиганти като Anthropic и OpenAI и им забраняват да предоставят последните си модели.

Обсъждаме лекцията на Ювал Ноа Харари за бъдещето на бюрокрацията, доверието и ролята на ИИ агентите в свят, който става все по-сложен за разбиране от хората.Фокусираме се също върху динамиката на войната в Украйна, където изцяло автономните дронове се превърнаха в определящ фактор на бойното поле.

Споменато в епизода:

https://ai.meta.com/blog/brain2qwerty-brain-ai-human-communication/

https://techcrunch.com/2026/06/19/the-us-says-asmls-top-chip-tool-may-be-in-china-asml-says-it-isnt/

https://techcrunch.com/2026/06/20/founders-funds-outlier-bet-on-humanely-killed-fish/

https://www.wsj.com/tech/ai/anthropic-trump-officials-seek-deal-on-restoring-powerful-model-access-d9c4ffee?st=8evRx9&reflink=desktopwebshare_permalink&mod=tldr&utm_source=tldrnewsletter

https://en.defenceua.com/weapon_and_tech/mysteries_of_swift_beat_ukraines_new_drone_supplier_with_director_ex_google_ceo_white_stork_and_ai-15034.html

https://www.youtube.com/watch?v=hBtVGwuJzpk

Партньори:

Grapwise.ai И Данни за добро

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Следващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим

Вярвате ли в конспирации?

Независимо дали отговорът е утвърдителен, или отрицателен – факт е, че конспиративните теории са плъзнали навсякъде. Има ги в изобилие и из популярната култура, която често ги третира като забавна, мистериозна и атрактивна измислица. За мнозина обаче тази измислица се превръща в начин за обяснение на реалността – механизъм, който носи яснота и ред в един иначе хаотичен, тревожен и сложен свят. Преходът от развлечение към дълбоко убеждение се случва, защото конспиративните наративи предлагат прости отговори на трудни въпроси и създават усещане за контрол.

Според вездесъщия интернет словосъчетанието „теория на конспирацията“ е употребено за първи път от автора и учен Чарлз Астор Бристед, известен още с псевдонима Карл Бенсън, като това се случва в писмо до редактора на „Ню Йорк Таймс“, публикувано на 11 януари 1863 г. Оттогава досега много вода е изтекла – толкова много, че се е образувал цял океан от безобразни глупости, в които хората вярват безкритично.

В новия епизод на Pop Script обаче участниците съвсем не са безкритични и се опитват да разнищят както теорията, така и практиката на конспирациите – теорията от гледна точка на социологията, а практиката от гледна точка на креативността. Увлекателната и просвещаваща беседа е между писателя, кинокритик и водещ Благой Д. Иванов и Харалан Александров, който е социален антрополог, публицист и преподавател. Примерите, на които двамата се спират, са изключително разнообразни – примери от киното („Широко затворени очи“), музиката (сатанинските послания на Led Zeppelin) и телевизията, където наблюдаваме феномени като „Досиетата Х“, а разговорът минава през огромно количество точки и теми, сред които:

• Що е то теория на конспирацията и какъв е нейният механизъм?

• ТК в популярната култура накратко – неутрални, вредни или полезни?

• Функция на ТК: задоволяват ли някакви нужди – например за контрол, за сигурност, за принадлежност и значимост?

• Какво подхранва най-силно ТК: политическите и социални тревоги и пристрастия или нещо друго?

• Има ли връзка между търсенето на идентичност и вярата в ТК?

• Грешка в разчитането на данните – каква е разликата между информация и факт?

• Социалните мрежи – увеличително стъкло ли са те за ТК?

• Има ли определени психологически и характерови черти, които превръщат даден индивид в по-податлив на ТК?

• Суеврията, култовете и религиите – къде сред тях се намира ТК?

• Има ли основна причина за популярността на ТК в масовата култура?

• Атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г., пандемията от COVID-19 през 2020 г. и убийствата при Петрохан и Околчица, случили се преди няколко месеца: кризата в социума поражда ли криза на разговора и криза на доверието, това ли е ядрото на масовата конспиративна психоза?

• Скрити символи, зловещи послания и индиректно разобличаване – хората откриват какво ли не в книги, сериали, музика и филми, дали това е начин да си придадем и самовнушим допълнителна важност и интелект?

• Въпреки че не са фактологични, могат ли ТК да се определят като творчески полезни и вдъхновяващи за хората, които използват по-интензивно въображението си с креативна цел?

• Съществуват ли ТК, които се оказват верни?

Гледай епизода тук: https://youtu.be/RPpL23wSkow

За подкаста:

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

VOX предварителен разговор

Следващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим - https://ratio.bg/events/fantastic-beasts/В този епизод Кив разговаря с Милен Колев – embedded software инженер с над 7 години опит в разработката на системи, работещи близо до хардуера – от микроконтролери и real-time операционни системи до контролни алгоритми и автономни превозни средства.В момента Милен е част от екипа на проф. Stephanie Wehner в Техническия университет в Делфт, където работи като програмист на вградени (embedded) устройства за квантови мрежи.

Точно квантовите мрежи са и темата на днешния епизод. С Милен се опитваме на разбираем език да говорим за квантовите феномени, които използваме за комуникация, с какво тази комуникация ни е полезна на практика и изобщо „комуникация“ ли е това. В дискусията ще научите какво мислим, че е възможно, какво вече сме постигнали и защо Европа е сред световните лидери в тази критично важна технология.

Споменато в епизода:

https://quantuminternetalliance.org

Партньори:

Grapwise.ai И Данни за добро

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg

През 2006 г. Международният астрономически съюз взема едно от най-противоречивите решения в историята на астрономията – Плутон престава да бъде планета и се превръща в първия представител на нов клас небесни тела: планетите джуджета. Но защо се стига до това решение? Какво всъщност прави едно небесно тяло планета и възможно ли е науката отново да промени отговора?

В този епизод Петко и Никола Кереков проследяват историята зад промяната в определението за планета – от откриването на нови светове отвъд Нептун и появата на Ерида, до създаването на категорията „планета джудже“ и аргументите, които и днес разделят астрономите. Ще разберете защо Плутон губи статута си, колко планети джуджета вече познаваме и защо в Пояса на Кайпер вероятно се крият още стотици подобни светове.

Разговорът продължава с мисията New Horizons, която през 2015 г. за първи път прелита покрай Плутон и разкрива свят с ледници, планини, атмосфера и изненадващо активна геология – открития, които дават нови аргументи на учените, настояващи Плутон отново да бъде признат за планета.

Накрая обсъждаме най-новите предложения за промяна на самото определение за планета. През последните години астрономи предлагат нова, математически обоснована дефиниция, която да важи не само за нашата Слънчева система, но и за хилядите вече открити екзопланети. Възможно ли е дебатът да бъде отворен отново? И ще стане ли Плутон отново деветата планета?

Споменато в епизода:

https://iauarchive.eso.org/news/pressreleases/detail/iau0603/

https://en.wikipedia.org/wiki/Dwarf_planet

https://en.wikipedia.org/wiki/New_Horizons

https://www.sciencealert.com/astronomers-propose-we-change-the-definition-of-planet-heres-why

https://www.visualcapitalist.com/a-visual-introduction-to-the-dwarf-planets-in-our-solar-system/

https://www.bbc.co.uk/newsround/articles/cwy2e7vr89ko

https://www.space.com/astronomy/pluto/nasa-chief-jared-isaacman-says-hes-fighting-for-pluto-i-am-very-much-in-the-camp-of-make-pluto-a-planet-again

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Киплинг и защо „Книга за джунглата“?- Защо китът има тясно гърло?- Как леопардът стана на петна?- Може ли е една приказка винаги да се разказва по един и същ начин („точно така“)?- Защо животните на Киплинг са толкова екзотични?- Колко надежден е всезнаещият разказвач?- Има ли 13-а приказка и коя е тя?- Може ли да обясним начина, по който са подредени 12-те приказки?- Кое е първото опитомено животни (отговор: мъжът)?- Какво може да ни каже котката за бизнес преговорите?- Объркващ ли е езикът и какви са криптограмите, които ни е заложил Киплинг?- Как се съотнасят щипката на рака и ръката на закона?- Какво се случва, когато пеперудите тропат с крак?- Каква е разликата между хобота на слончето и носът на Пинокио?- Каква е рецепцията на „Приказки“ на Киплинг в България?„Приказки“ на Ръдиард Киплинг е сборник от 12 приказки, които претендират да обясняват различни неща в света на детето: храносмилателната система на кита, гърбицата на камилата, кожата на носорога, петната на леопарда, хобота на слончето, скоковете на кенгурото, произхода на броненосците но и силата на писаното слово и тайните на азбуката. Особено интересни са последните три приказки, в които можем да открием генеалогията на реда през фигурите на морето и рака, жената и котката, а също и джина и пеперудата. Въпреки, че не са толкова популярни като „Книга за джунглата“, „Приказките“ на Киплинг оказват силно влияние не само в Англия, но и върху световната детска литература. Днес решихме да поговорим именно за това влияние и за удоволствието от четенето на „Приказките“.Допълнителни материали:https://www.amazon.co.uk/Kipling-children-Roger-Lancelyn-Green/dp/B0000CMPAWhttps://youtube.com/playlist?list=PLuHrndDybwM53JC9pIjMSHtnChnBloy37&si=C_anX4pIPnUeFKD1https://www.youtube.com/watch?v=xm-LT8Ay71kПредставяне на госта:Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ѝ „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода.За подкаста:Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobgВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков проследяват една неочаквана еволюционна история – тази на картофа. Нови генетични изследвания показват, че преди около 8 милиона години той се е появил в резултат на хибридизация между древен предшественик на домата и диво южноамериканско растение. Именно това необичайно събитие дава началото на грудките, които по-късно ще се превърнат в една от най-важните храни за човечеството.Ще разберете как учените успяха за първи път да разчетат изключително сложния геном на сладкия картоф и защо това откритие може да помогне за създаването на по-устойчиви и хранителни култури в свят с променящ се климат. Ще говорим и за това как опитомяването на картофа преди около 10 000 години е променило не само земеделието, но и самите хора – древните жители на Андите са развили генетични адаптации, които им позволяват да разграждат нишестето по-ефективно от всяка друга известна популация днес.Накрая се връщаме още по-назад във времето, за да потърсим произхода на една друга човешка особеност – способността ни да разграждаме алкохола. Ново изследване предполага, че я дължим на древните човекоподобни маймуни, които редовно са се хранели с ферментирали плодове. Еволюцията понякога се крие в най-обикновените неща – един картоф, един домат или един презрял плод, паднал под дървото.Споменато в епизода:https://www.newscientist.com/article/2490403-mystery-of-the-potatos-origins-solved-by-genetics/https://search.app/x8a1Dhttps://www.smithsonianmag.com/smart-news/potatoes-didnt-just-feed-ancient-indigenous-communities-in-the-andes-the-tasty-tubers-also-reshaped-peoples-dna-180988732/https://www.livescience.com/archaeology/americas/thanks-to-natural-selection-indigenous-andeans-may-digest-potatoes-better-than-anyone-else-in-the-world-study-findshttps://www.discoverwildlife.com/animal-facts/mammals/ancient-great-apes-alcohol-metabolismЗа подкаста:В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разнищват темата за “цифровите мощи“ или какво се случва с онлайн наследството ни след края на живота. Обсъждат какво е цифрова собственост, защо паролите и бизнес акаунтите са трудни за наследяване и каква е ролята на „цифровия изпълнител на завещание“. Говорим за ключови съдебни прецеденти, в които се решава дали профилите в социалните мрежи и снимките в облака трябва да преминат към наследниците като лична кореспонденция.Във втората част дискусията се задълбочава в света на „дигиталното съживяване“ чрез AI аватари и така наречените „Griefbots“. Обсъждаме етичните въпроси около съгласието и създаването на „дигитални зомбита“, които могат да имитират гласа и поведението на починалите, както и риска тези технологии да бъдат използвани за рекламни цели. Накрая питаме – дали „дигиталното безсмъртие“ е утеха за скърбящите, или поредния дистопичен сценарии, който технологията прави възможен.Споменато в епизода:https://spectrum.ieee.org/digital-afterlifehttps://www.facebook.com/help/1568013990080948https://support.google.com/accounts/answer/3036546?hl=enhttps://support.apple.com/en-us/102631https://lifenaut.com/Партньори:Grapwise.ai И Данни за доброЗа подкаста:„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Генов и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Самюел Бътлър и колко е познат на българските почитатели на научната фантастика?- Каква е връзката между пастира и предприемача?- Какво има отвъд планината?- Носим ли отговорност за здравето си?- Може ли да се излекуваме от моралните си провинения?- Да очакваме ли Бунта на машините и време ли е да спрем развитието на технологиите?- Какво представлява Бътлъровия джихат?- Трябва ли децата да се извиняват на родителите си?- Какво може да каже за живота си един фотон?- Каква е ролята на човека в създаването на нови същества?- Картофът по-интелигентен ли е от влака?- Какво представлява „мъртвата еволюция“ на Станислав Лем?- Защо да (не) се подиграваме на правото?- Какви са били отношенията между Дарвин и Бътлър и каква е ролята на… дядовците?- Защо боговете се гневят, когато човешка глава и тежък камък споделят една и съща точка в пространството?- Каква е разликата между утопия и сатира?- Какво представляват музикалните банки, университетите на не-разума и до къде може да стигнат суеверията?- Остават ли европейците в крайна сметка непоправими колонизатори?В EREWHON вярват, че ако дете почине по време на раждането, то причината затова е, че то е било на 75 годишна възраст и просто му е дошло времето… Банките са кредитни институции, които емитират ценности, а университетите се надпреварват в изучаването на науки, които нямат НИЩО общо с практиката. В романа на Самюел Бътлър право и медицина са сменили местата си, но редът се поддържа и обществото се радва на устойчиво статукво. Говорейки за една несъществуваща страна, в този разговор поставяме въпросите: Какво става, когато модалностите се смесят и правото се отказва от своята контрафактичност изцяло в полза на очевидните физически необходимости? Имали удоволствие в това да се изобретяват абсурдни правила? Ред ли е „лошият“ ред и какво му е лошо да вярваш в глупости?Допълнителни материали:https://www.amazon.com/Erewhon-Penguin-Classics-Samuel-Butler/dp/0140430571https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/colcl/bg/article/view/1427/1281Представяне на госта:Николай Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 - магистърска програма „Литературознание“ в същия университет. Защитава дисертационния си труд през 2022 година във Факултета по славянски филологии. Изследователските му интереси са в областта на фантастичната литература, дигиталните медии и видео игри. Автор е на книгата „Виртуалният човек: Опит върху фантоматиката” (2022). Негови текстове са публикувани в различни академични списания, сборници и електронни платформи.За подкаста:Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко изненадващи открития, които поставят под въпрос представите ни за живота, природата и дори за границата между живото и неживото.Започваме с едно неочаквано откритие от света на микробиологията. Оказва се, че мъглата не е просто вода, носеща се във въздуха. Учени откриват, че милиони бактерии живеят и се размножават в капчиците ѝ, превръщайки мъглата в своеобразна въздушна екосистема. Още по-интересно е, че част от тези микроорганизми разграждат замърсители като формалдехид и потенциално помагат за пречистването на атмосферата около нас.След това се насочваме към една от най-странните научни загадки на последните години. Френски изследователи прекарват повече от десетилетие в опити да създадат напълно стерилна почва, само за да открият, че дори след унищожаването на всички микроорганизми тя продължава да „диша“. В продължение на шест години почвата продължава да консумира кислород и да отделя въглероден диоксид. Възможно ли е част от химичните процеси, които свързваме с живота и метаболизма, да могат да съществуват и без живи клетки? И какво означава това за разбирането ни за произхода на живота на Земята?Накрая говорим за една от най-старите загадки в биологията – как животните усещат магнитното поле на Земята. Ново изследване предлага изненадваща хипотеза: вътрешният компас на пощенските гълъби може да се намира не в очите или човката им, а в специализирани клетки в черния дроб. Ако резултатите се потвърдят, това би било една от най-големите стъпки към разгадаването на механизма, който позволява на птици, костенурки и много други животни да се ориентират по време на своите невероятни миграции.Епизод за живите облаци, дишащата почва и тайните компаси на животните – и за това колко често природата се оказва по-странна, отколкото сме си представяли.
Споменато в епизода:

https://www.popularmechanics.com/science/a71366683/living-fog/https://www.sciencealert.com/fog-is-teeming-with-life-and-it-may-be-doing-us-a-surprising-favorhttps://www.youtube.com/watch?v=OBzb-fHukgMhttps://www.quantamagazine.org/the-dirt-that-refused-to-die-20260601/https://www.nationalgeographic.com/animals/article/pigeons-magnetic-fieldhttps://www.science.org/doi/10.1126/science.ady2486За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на inter alia Васко и преводачът Александър Маринов - Санчо говорят за птиците, които промениха света, както и за наблюдението на птици като хоби. От разговора можете да научите повече за:- десетте птици, променили живота ни, според автора Стивън Мос;- гуановия корморан и неговото значение за света;- любовта към наблюдаването на птици;- изчезват ли врабчетата и защо се случва така;- защо някои птици загубват крилете си;- как се определят птици и какви определители има за България.Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да сме все така с разперени криле, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support.Споменато в епизода:https://www.rivapublishers.com/10-birdshttps://www.goodreads.com/en/book/show/35997821-mrs-moreau-s-warblerhttps://www.nmnhs.com/downloads/e-pubs/tobt-1.pdfhttps://www.goodreads.com/book/show/50213360?https://park-vitosha.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/За подкаста:В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Войната и мирът обречени ли са да се редуват?

Според историята – да. Ако пък изкуството и развлекателният бизнес се опитат да дадат отговор на този въпрос, той обикновено варира между див песимизъм и умерен оптимизъм. По-скоро реалисти са писателят и кинокритик Благой Д. Иванов и авторът и анализатор на международни геополитически проблеми Руслан Трад, които се впускат в дискусия за световните отношения в контекста на бъдещето, което наблюдаваме в книги, филми, сериали и дори в игри като „Warhammer 40,000“.

Земята днес е обгърната от напрежение и разделение, раздирана е от крайни позиции, страда от липса на ясен и цивилизован диалог – какви бъдни дни ни очакват, види ли му се краят, можем ли да прогнозираме благоприятен развой? Разбира се, никой не е способен да предскаже каквото и да е, но можем да се обърнем към фантазията на човека и да разберем какво ни подсказва тя... например:

• Мегакорпорациите в „Блейд Рънър“ на Ридли Скот, „Пришълците“ на Джеймс Камерън и „WALL-E“ на Андрю Стантън – какво се случва, когато пазарът диктува и поставя границите, когато нациите са ирелевантни в една система на окрупняване, под ботуша на която имаме подчинен на нея мултикултурализъм?

• Моно-правителството в литературната поредица „Фондацията“ на Айзък Азимов, превърната в сериал, във франчайза „Стар Трек“ и в романите „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори, адаптирани в едноименния проект на кабелния канал „Syfy“ – разнолики портрети на космически и междупланетарен ЕС, обща държавна система, пост-национализъм, при който геополитиката напуска орбитата...

• Повредена планета с вилнеещ нео-феодализъм – от поредицата „Лудият Макс“ на Джордж Милър до поредицата „Дюн“ на Франк Хърбърт – икономически и управленчески колапс, глад за ресурси, военачалници-диктатори и владичество на пост-месиански фигури...

• Могат ли и как иновациите и автоматизацията да повлияят на геополитиката... или по-скоро как това се случва и как навярно ще се случва занапред?

• Би ли могъл някой AI модел да прогнозира и да ни упътва в света на геополитиката и към едно по-мирно бъдеще – възможно ли е да се появи добронамерен „Скайнет“?

• „Селото“ на М. Найт Шамалан не е филм за хора, избягали от цивилизацията, а филм, който ни показва, че човек не може да избяга от себе си – геополитиката в Космоса ще доведе ли до същите проблеми, които имаме днес... но в по-голям мащаб?

• Възможна ли е Студена война в Космоса?

• Завръщането към религиозна авторитарност и космическа теокрация – можем ли да пренесем ужаса на религиозната догма в бъдещето, да имаме марсиански римейк на християнските Тъмни векове или да треперим покрай извънземен ислямски фундаментализъм?

• Историческите диктатури като алегория – в „Двете кули“ на Питър Джаксън, „Империята отвръща на удара“ на Ървин Кършнър и „Звездни рейнджъри“ на Пол Верховен...

• Поп-културна екстраполация на геополитически стереотипи: израелския изолационизъм, който предпазва евреите от опитващите да преминат през стената зомбита в романа „Z-та световна война“ на Макс Брукс, екранизиран от Марк Форстър в блокбастър с Брад Пит...

• Морален казус: мир чрез страх и заплаха (в „Пазителите“ на Алън Мур) или мир чрез емпатия и надежда (в „Денят на истината“ на Стивън Спилбърг)?

• Предупреждения и медитация върху сериозни казуси и травми, но без дидактизъм – от „Сектор 9“ на Нийл Бломкамп до „Годжира“ на Иширо Хонда...

• Мрак или светлина откриваме в ТВ-проекти като „Altered Carbon“ по Ричард Морган и „The Orville" на Сет Макфарлън?

• Какво можем да научим от учени, изследователи или предприемачи като Ерик Шмид, Питър Тийл, Йохан Хари, Илон Мъск и Брайън Клаас?

• Защо обичаме да четем жанрови великани като Майкъл Муркок, Джо Абъркромби, Ейдриън Чайковски, Робърт Хайнлайн, Брандън Сандерсън, Джон Р. Р. Толкин, Джон Скалзи, Филип К. Дик и Джордж Р. Р. Мартин?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:- Кои са „желаещите“ и как може да се опише един еднорог?- Коя е Еднорогата и наистина ли е последният еднорог?- Какво ни казва историята на Амалтея?- Коя е Мама Фортуна и защо хората са спрели да виждат чудесата?- Има ли граници въображението и за какво ни е времето?- Какво ти е необходимо, за да бъдеш ИСТИНСКИ магьосник (говори Шмендрик)?- Колко скръб може да удържи една приказка без край?- Кой е истинският герой в „Последният еднорог“?- Колко струва главата на един дракон в очите на една красива жена, която забравя своя вълшебен произход?- Какво прави един „кривоух“ котарак с правите ъгли в една приказка?- Какво се крие в морето и коя е новата „Афродита“?- Вредни ли са децата (проклятието на Хагсгейт)?- Какво означава да си щастлив?- Как Червеният бик е свързан със собствеността?- Как се притежава еднорог?- Къде отиват Шмендрик и Моли Гру?- Знаем ли всъщност какво е „последният еднорог“?„Последният еднорог“ е едно от най-магичните произведения, с което Питър Бийгъл се доближава по особено притегателен начин до „Приказка без край“ на Михаил Енде. Разговорът ни е продължение на темата за метаприказките, които търсят най-дълбоката съкровищница на детските истории. Преминавайки през вълшебния свят на Бийгъл, правим опит да потърсим раниците на нашето въображение и способността ни да живеем в свят, който не предлага окончателни обяснения. Като проследяваме премеждията на Еднорогата и нейните приятели, търсим отговор на едни от най-важните въпроси на човешкия живот.Допълнителни материали:https://chitanka.info/text/16263-poslednijat-ednorogПредставяне на госта:Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.За подкаста:Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobgВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко необичайни научни истории – от потенциално революционно лечение на сънна апнея до стоматологичните умения на неандерталците.Говорим за ново лекарство, което може да се превърне в удобна алтернатива на неудобните CPAP апарати и да помогне на милиони хора, страдащи от сънна апнея. След това се връщаме 59 000 години назад, за да разберем как неандерталци са пробивали болни зъби с каменни инструменти в опит да облекчат болката – най-старото известно доказателство за стоматологична намеса.Накрая обсъждаме изненадващо откритие за чесъна. Оказва се, че той не просто отблъсква насекомите, а може директно да нарушава способността им да се размножават. Как една съставка от обикновената кухненска подправка се превръща в потенциален инструмент за контрол на вредители и преносители на болести?Споменато в епизода:

https://www.sciencealert.com/nightly-sleep-apnea-pill-fast-tracked-for-approval-after-latest-trial-successhttps://www.theguardian.com/science/2026/may/13/neanderthals-stone-drills-treat-cavities-tooth-siberia-dentisthttps://www.earth.com/news/garlic-doesnt-just-repel-insects-it-shuts-down-reproduction/

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки се разказват историята на транзистора, електронения елемент, който е в основата на всяко умно устройствоДискусията преминава през еволюцията от аналоговите изчислителни устройства през ламповите усилватели, изобретяването на транзистора, стига до екстремната ултравиолетова литогравия, невероятния процес чрез който компанията ASML успява да произведе микроскопичните изчислителни устройства, които всички ползваме днес.#links https://www.youtube.com/watch?v=MiUHjLxm3V0https://www.youtube.com/watch?v=Jh9pFp1oM7Ehttps://www.youtube.com/watch?v=_Pqfjer8-O4https://nandgame.com/https://robotodyssey.online/#partner Grapwise.ai И Данни за добро#about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Освобождава ли кухнята жените или ги заробва? С Албена Шкодрова разговаряхме за комунизма, домашния труд и неочакваната сила на рецептите. За това как жените в социалистическа България превръщат рецептите, готвенето и всекидневието в пространство за свобода, идентичност и тихо неподчинение.

Разгледахме кухнята не просто като място за приготвяне на храна, а като сцена, на която се преплитат идеология, семейни отношения, недостиг, изобретателност и личен избор. Говорихме за това как храната отразява обществените промени и как зад привидно обикновени рецепти често се крият истории за адаптация, съпротива и съхраняване на индивидуалността в свят, който се стреми да подреди всекидневието по един-единствен правилен начин.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Стефан Гончаров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво е общото между Бешел и Ул Кома, а също и между Румъния и България?

- Как една площ се превръща в територия?

- Как се управлява шизополис?

- Кога един детективски роман става странен?

- Може би да се научиш да от-усещаш и как се кара автомобил, ако не трябва да виждаш половината от движещите се автомобили?

- Каква е разликата между желание и воля?

- Какво представлява фантазменото отричане?

- Къде е Орсини и има ли „трети град“?

- Може ли хаосът да е „върховенството на живота“?

- Как политиката управлява възприятията?

- Какъв му е „проблемът“ на Миевил с „правната форма“?

- Какво прави Агенцията „Брийч“ („ФБР“) с просветените?

- Има ли религиозност в среза („закона за раз-единяването“)?

- Крие ли се идеология зад „реалното“ (Лакан)?

- Как близнаците променят света на извънземните в „Посленническо градче“?

В този епизод вземаме повод от романа на Чайна Миевил „Градът и градът“, за да поставим въпросите за различните нива, на които съществува един съвременен град. Виждаме ли всичко в нашите градове или всъщност филтрираме полето на своите възприятия, за да ограничим съществуването си в желаните от нас параметри, очаквания и искания? Може ли да се преодолеят неравенства, които са невидими и водят до последици, които сами „изтриват“ себе си? Как политическото може да оцелее в зоната между световете, без да се превърне в конспиративна теория? Ако искате да чуете повече за „налудничавите“ идеи за градовете на Миевил.

Допълнителни материали:https://www.book.store.bg/p80273/gradyt-i-gradyt-chajna-mievil.html

https://litmis.eu/bg/archive/2025/issue-3

Представяне на госта:

Стефан Гончаров е доктор по „Теория и история на литературата“ със степен от СУ „Св. Климент Охридски“. Дисертацията му е посветена на историята, теорията и практиката на аудио-визуалния есеизъм. В същия университет завършва бакалавър по „Скандинавистика“ и магистър по „Изкуства и съвременност“. Изследователските му интереси са в областта на медийната теория, психоанализата, спекулативна фантастика и киното. Има три издадени стихосбирки. Занимава се и с кинокритика, като редовно пише статии за онлайн платформата на „Българско кино общество“. Понастоящем работи като литературен сътрудник в Института за литература на Българската академия на науките. Интересът му към "Градът и градът" е обусловен от участието му в научния проект „Антиутопия и градска среда: Наративи на кризите от края на XIX до началото на XXI век“.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат една от най-сериозните космически новини на годината – катастрофалната експлозия на ракетата New Glenn на Blue Origin по време на наземен тест във Флорида. Защо този инцидент е много повече от поредния взрив на ракета и какви могат да бъдат последствията за NASA, програмата Artemis и плановете за постоянно човешко присъствие на Луната?

След това се отправяме към покрайнините на Слънчевата система, където астрономи откриват нещо неочаквано – тънка атмосфера около малък и леден свят отвъд Плутон, който според досегашните теории не би трябвало да може да задържи такава. Какво може да стои зад това откритие и как то променя разбирането ни за далечните обекти в Слънчевата система?

Накрая говорим за една амбициозна технология на компанията Colossal Biosciences – изкуствено яйце, което според създателите му може да помогне както за възраждането на изчезнали видове, така и за опазването на застрашени птици. Наистина ли сме една крачка по-близо до дронта и моата, или засега става дума повече за обещания, отколкото за доказана наука?

Споменато в епизода:

https://arstechnica.com/space/2026/05/heres-why-the-failure-of-blue-origins-new-glenn-rocket-is-so-catastrophic/

https://arstechnica.com/space/2026/05/blue-origins-new-glenn-rocket-just-exploded-during-a-static-fire-test/

https://www.sci.news/astronomy/trans-neptunian-object-atmosphere-14740.

htmlhttps://theconversation.com/de-extinction-company-says-its-made-an-artificial-egg-if-true-it-could-help-save-living-species-283138

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Пешо (1), Пешо (2) и Пешо (3) обсъждат:

- Анонимността означава ли единствено липса на име?

- Защо пръстенът на Гигес и пръстенът, който Фродо носи, си приличат?

- Възможно ли е да отговаряме само пред самите себе си?

- Можем ли да останем изцяло анонимни?

- Как законът се отнася към анонимността?

- Може ли анонимността да бъде полезна?

- Има ли разлика между тайна и анонимност?

- Каква е разликата между неудобния за властта и престъпника?

- Какво са псевдонимът и маската за правото?

- Защо за правото всички сме лица?

- Има ли лице тълпата?

- Имат ли мъртвородените деца история?

- Какво е предупреждението на правните позитивисти.

В този епизод на фокус е анонимността и връзката ѝ с понятията за име, идентифицируемост, идентичност и отговорност. Поставя се въпросът за необходимостта от името в обществото. Обсъжда се отношението на правото към възможността авторът на определени актове да остане скрит. В едни случаи виждаме анонимността като желана и защитавана от закона, а в други случаи като ограничавана от него и дори забранена. Анонимността се проявява като спектър между пълна идентифуцируемост и пълна неидентифицируемост, в който се разкриват различни морални и правни проблеми.

Допълнителни материали:

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2004502-darzhavatahttps://web.mit.edu/gtmarx/www/anon.htmlhttps://scispace.com/pdf/navigating-the-unknown-towards-a-positive-conception-of-3qkunahhlg.pdfhttps://ojs.uwindsor.ca/index.php/cjpp/article/download/8159/5556/22621https://nissenbaum.tech.cornell.edu/papers/The Meaning of Anonymity in an Information Age.pdf?utm_source=chatgpt.com

Представяне на госта:

Пешо има научна титла и академична длъжност, автор е на разни неща и се изявява като редактор заедно с Пешо в електронно издание, в който публикуват редица Пешовци. Понякога ползва псевдоним, а понякога - не. Той и преди е правил подобни неща с Пешо, а също и с Пешо, а заедно с единия Пешо е правил и други неща, които не е правил все още с другия Пешо, но ако му се отдаде възможност, не би пропуснал.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobgВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков отбелязват 100-годишнината на един от най-разпознаваемите гласове в света – Дейвид Атънбъро.Как едно момче, обсебено от фосили, се превръща в човека, който променя начина, по който милиарди хора гледат на природата? Проследяваме живота и кариерата на Атънбъро – от първите му стъпки в BBC и легендарните документални поредици до ролята му в популяризирането на науката, опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени.Говорим и за необичайната чест, която получава за рождения си ден – новооткрит род паразитни оси, кръстен на негово име. Как едно забравено насекомо в музейно чекмедже се превръща в поредния вид, носещ името на Атънбъро?И накрая поглеждаме към една от най-тревожните климатични прогнози за последните години. Учените предупреждават, че светът може да е изправен пред изключително силен Ел Ниньо, способен да повлияе на климата, земеделието и живота на милиони хора по света.Епизод за любопитството, което променя света, за историите, които ни карат да обичаме природата, и за предизвикателствата, които ни очакват през следващите години.#links https://theconversation.com/from-fossicking-for-fossils-to-a-champion-for-life-on-earth-sir-david-attenborough-at-100-281229https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2026/may/07/tiny-parasitic-wasp-named-after-david-attenborough-100th-birthday-attenboroughnculus-tauhttps://www.livescience.com/planet-earth/weather/the-biggest-el-nino-event-since-the-1870s-super-el-nino-is-now-the-most-likely-scenario-by-the-end-of-this-year-and-the-humanitarian-cost-could-be-hugehttps://www.science.org/content/article/cocaine-pollution-gives-salmon-wanderlust#about #podcast В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: ratio.bg/food/Генерален спонсор: #mastercard#chapters 00:00 - въведение00:13 - Дейвид Атънбъро на 100 - Рождения ден на една легенда! 15:50 - Най-силния Ел Ниньо от 150 години насам? 32:10 - Сьомга на кокаин

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Благо Михайлов, програмист и създател на платформата „Стража“, за да обсъдят технологиите, изкуствения интелект и личната дигитална автономия. Разговорът започва с въпроса за счупения техно-оптимизъм и основния проблем на съвременната дигитална среда. Те говорят за това какво означава да се „de-google“-неш на практика, дори и за човек, който не е програмист. Разбира се, обсъжда се и как изкуственият интелект променя средата и поставя и какво означава навлизането му във всичко за нашия дигитален суверенитет.

Споменато в епизода:

https://www.strazha.bg/about/

https://www.youtube.com/@blagoio

Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:- Има ли разлика между фантазия и фантазъм?- Какво мисли Фройд за фантазиите на детето?- Как фантазмът работи с енигмата (Лапланш и Понталис)?- Каква е връзката между фантазма и желанията (Лакан)?- Как границите са свързани с фантазма?- Фантазира ли науката?- Как импровизират „Пръстите на морето“ и защо човешката фантазия обича музиката (Тоби Хиротака)?- Кой е първи: фантазмът или субектът?- Какво не дават симулакрите?- Свързан ли е фантазмът с властта (Дерида)?- Каква е разликата между праха и прахта и има ли политиката геологически залог?- Какво може да ни каже една „Прашна шапка“ за левия политически проект (Чайна Миевил)?- Кога фантазирането се превръща в интерпретация?- Може ли да свържем (био)правото с фантазма?- Как фантазмът удвоява субекта?В този епизод главно действащото лице е „фантазмът“, за разгадаването на който са мобилизирани психоанализата и философията. Дали фантазията има за цел да организира желанието, като не осигури достъп до Реалното (Лакан) или той следва да се мисли като сцена и сценарий, произтичащ от първично съблазняване и конституиран впоследствие, т.е. ретроактивно чрез времето (Лапланш и Понталис)? Или пък фантазмът е онтологична категория, която произвежда реалност (Дельоз)? А може би е гранична фигура, която ни осигурява илюзия за контрол над противоположностите, без да снема тяхната вътрешна нестабилност (Дерида)? Като че ли в разговора потвърдихме тезата, че фантазмът принадлежи не само на психиката, но и на самата материя, явявайки се структуриращ принцип, който предхожда субекта. #links https://knigabg.com/index.php?page=book&id=2953https://m.helikon.bg/22029-%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0.htmlhttps://www.ciela.com/chovekat-valk-iz-istorijata-na-edna-infantilna-nevroza.htmlhttps://www.amazon.com/Three-Moments-Explosion-China-Mi%C3%A9ville/dp/1101884789https://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasmehttps://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasmehttps://www.amazon.fr/Ph%C3%A9nom%C3%A9nologie-en-esquisses-Marc-Richir/dp/2841370925Представяне на госта:Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024).#about #podcast Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: #mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят от най-голямата ракета в историята до едни от най-опасните вирусни огнища в света.

Започваме с поредния тест на Starship – гигантската ракета на SpaceX, която направи най-успешния си полет досега. Какво се случи по време на мисията, кои от ключовите системи проработиха и колко близо е компанията до първия пълен орбитален полет?

След това се пренасяме на борда на круизния кораб MV Hondius, където необичаен клъстер от случаи на хантавирус поставя здравните власти пред рядък сценарий – възможно предаване на вируса от човек на човек. Какво знаем за Andes вируса и защо Световната здравна организация следи случая толкова внимателно?

Накрая поглеждаме към Демократична република Конго, където бързо разрастваща се епидемия от рядък вариант на ебола тревожи здравните власти. Защо този щам е различен, защо все още няма ваксина срещу него и как конфликтите в региона усложняват борбата с болестта?

Споменато в епизода:

www.newscientist.com/article/252168…lems-in-peoplewww.sciencedaily.com/releases/2026/…0424024002.htmwww.sciencealert.com/humans-in-the-…enetic-ability

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод на inter alia на гости е авторът Александър Димитров, който разказва на Васко за книгата си с разкази “Силуети в Япония” и живота си в Страната на изгряващото слънце. В разговора може да чуете:

- защо в книгата има девет, а не десет разказа;

- как един млад човек може да се озове за няколко години в Япония;

- какви противоречия бележат живота в японското общество;

- кой е най-лесният начин да завържеш разговор с японец;

- какво значи човек да е “сумрачно оптимистичен”;

- лесно ли се пише от името на чужденец;

- какво представлява т.нар. healing fiction;

- по какъв следващ проект работи Александър.

До Япония трудно ще ни пратите, но пък можете да удължите ефирния ни живот, ако ви носи поне малко утеха, като ни подкрепите на ratio.bg/support.

Допълнителни материали:

https://xanderdimitrov.com/

https://www.dw.com/bg/saaka-murata-kogato-strannostta-e-cistata-forma-na-cestnost/a-76924394

https://www.goodreads.com/author/show/3354.Haruki_Murakami

https://www.goodreads.com/author/show/8881.Ry_Murakami

https://www.goodreads.com/author/show/6526.K_b_Abe

https://www.goodreads.com/author/show/35258.Yukio_Mishima
За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Mastercard

Що е то франчайз в развлекателната индустрия?

В студиото на подкаста Pop Script гостуват двама души, които не само имат мнение, но имат и experience. Единият е писателят и преподавател по рисуване Милен Хальов, автор на редица книги, сред които са „Комикс клас“, „Общежитие за чудовища“ и „В мен“. Другият е Станимир „Стани“ Милев, който е творчески продуцент и управител на „Змейборн“, а също и на „Chase a Cloud“ – водещо студио в България за гейминг и анимационно съдържание с опит на глобалната пазарна сцена.

Сред акцентите на дискусията им с водещия Благой Д. Иванов е литературната трилогия „Кало Змея“, която скоро след появата си започва да вирее и из успоредни медии, включително в света на комиксите и на бордовите игри. Очаквайте обаче и всякакви други заглавия от дълбокия океан на шоубизнеса, включително „Вещерът“ на Анджей Сапковски, „Планетата на маймуните“ по Пиер Бул и променливите като качество и успех представители на поредицата Marvel Cinematic Universe, в основата на която са хора като великия Стан Лий.

Тримата се впускат и в обсъждане на най-разнородни аспекти от създаването и поддържането на т. нар. „интелектуална собственост“:

• Формулата за успех – има ли конкретна такава?• Кой е най-касовият франчайз в историята?

• Какво представлява „Star Wars“ преди и след Джордж Лукас?• Как се полага силно IP в ядрото на всеки франчайз – от игри през книги до филми?

• Универсалните теми, конфликти и образи – задължителни или препоръчителни са?

• Пренасищане на пазара, неуважение към източника, политически наративи, кардинални промени спрямо сюжет и герои, отклонения от установените закони на даден lore, генерално отчуждаване на основната фен база – какви грешки се допускат, които водят до счупване на дадено IP?

• Трябва ли и изобщо възможно ли е да се балансира между творческите и пазарните мотиви... и как да не превръщаме един франчайз в изтощена дойна крава?

• Какви примери могат да се посочат както за качествени, така и за не чак толкова качествени франчайзи?

За подкаста:

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат:

- Каква и разликата между приставане и кражба на булка?

- Каква е връзката между брака, от една страна, и облигационното, наследственото и вещното право?

- Защо църквата институционализира брака?

- Договор ли е бракът?

- Свещено ли е брачното право?

- Как християнството променя брака или кой е Третият и Четвъртата в църковния брак?

- Може ли младеят Вертер да се противопостави на обмена между родовете?

- Каква е ролята на романтизма за съвременното разбиране на брака?

- Има ли разлика между магичен и свещен брак?

- Как социализма променя регулациите на брака в СССР и в България?

- Какво е значението на гражданския ритуал и има ли „гражданска“ религия, когато става въпрос за брака?

- Какво представлява гражданския ритуал на именуването?

- Каква е икономиката на брака?

- Каква е връзката между брака и партията?

- Каква е разликата между „емоционалния“ и „инфантилния“ брак?

Този епизод на Vox Nihili е посветен на брака, разположен между магията на древните ритуални практики, църковната обредност и гражданската церемониалност на държавата. Фокусът на разговора е насочен преди всичко върху трансформациите на брака в Европа, като отбелязахме и „битката“ между църквата и социалистическата държава в България за това кой има правото да бракосъчетава. Ако сте женен, предстои ви да сключите брак, обмисляте доколко и смислено сключването на такъв, или твърдо смятате, че не трябва да имате нищо общо с брака, може би този разговор е и за вас.

Допълнителни материали:https://academicabooks.bg/product/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/https://www.ciela.com/ponjatieto-za-politicheskoto.htmlhttps://www.challengingthelaw.com/pilosofia/brak-i-devstvo/https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/badeshteto-na-braka/

Представяне на госта:

Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ.

За подкаста:

Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Мastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в три истории, които звучат като научна фантастика, но са съвсем реални. Започваме с тревожен нов вирус от морски животни, който за пръв път прескача към хора и предизвиква сериозни зрителни увреждания, поставяйки нови въпроси за границите между видовете и рисковете, които крие взаимодействието ни с природата.

След това се връщаме почти 100 милиона години назад, за да проследим как древни вкаменелости пренаписват историята на змиите и разкриват, че техните предци са били много по-различни, отколкото сме предполагали.И накрая поглеждаме към хората в Андите, които в продължение на хилядолетия са живели с токсични нива на арсеник, но изглежда са развили генетична адаптация, позволяваща им да оцелеят там, където за повечето хора средата би била смъртоносна.

Епизод за вируси, еволюция и удивителната способност на живота да се адаптира към на пръв поглед невъзможни условия.

Споменато в епизода:

https://www.newscientist.com/article/2521680-virus-from-marine-animals-is-causing-weird-eye-problems-in-peoplehttps://www.sciencedaily.com/releases/2026/04/260424024002.htmhttps://www.sciencealert.com/humans-in-the-andes-appear-to-have-evolved-a-strange-genetic-abilityПартньори: //www.ozone.bg/

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Иван Иванов и Петър Кирков от Stihia.ai (Стихия), за да обсъдят задълбочено темата за сигурността и суверенитета на изкуствения интелект. Говорят за новите проблеми, които съпътстват навлизането на AI в ежедневието и бизнеса. Обсъжда се изчезването на т.нар. „дигитално разделение“, при което всеки става IT специалист с помощта на AI, но само ако има финансови възможности за токени, ковто води със себе си цял куп нови заплахи. Обсъждат че освен че може да излъже хората чрез "deep fake", халюцинации, излуственията интелект вече е уязвим с атакаи от типа на "data poisoning" и как използването му влияе на личната и корпоративна сигурност чрез "prompt injections" и "data leakage". Ще чуете и примери за атаки със социално инженерство върху AI агенти, включително случая с чатбота на Air Canada и изтичането на данни с Microsoft Copilot (EchoLeak), и интересните правови аспекти съпътстващи новата технология.Във втората част на разговора се анализира настоящата ситуация, като се отбелязва изключително ниското навлизане на AI в българските компании. Обсъжда се също дали AI ще влоши проблема с „technical debt“ и дали човекът изобщо може да контролира изкуствения интелект, след като само AI може да мониторира AI. В заключение, водещите и гостът разглеждат критичния въпрос за "ИИ Суверенитет" в контекста на облачните услуги и геополитиката, като питат дали националните AI модели ще се превърнат в новите ядрени оръжия.#links https://stihia.ai/#partner Grapwise.ai И Данни за добро#about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: #mastercard

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:- Каква е разликата между играта на карти и играта на шах?- Защо Огледалният свят се различава толкова много от Страната на чудесата?- Защо Огледалният свят е зимна книга?- Кой е Хъмпти Дъмпти и защо е любимец на лингвистите?- Какво представляват телескопичните думи?- Симпатични ли са близнаците и в частност Туидълдъм и Туидълди?- Различна ли е Алиса, когато се движи по права линия, за да „превърти“ играта и от бяла пешка да се превърне в „трета“ Царица?- Чий е сънят и възможна ли е свободата на волята при героите в детските приказки?- Как се играе шах в Огледалния свят?- Кой е белият конник и как е свързан с Карол: нуждаят ли се конете от шипове против акули?- Може ли наказанието да бъде преди престъплението, а между тях: съдебния процес (Бялата царица)?- Трябва ли непрекъснато да бягаме с всички сили, за да останем на мястото си (Червената царица)?- Липсва ли ни Червената царица (Дама купа)?- Трябваше ли Алиса да остане на 7 години?- Пропускат ли нещо филмовите адаптациите на Алиса?„Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол продължава приключенията на Алис. Този път тя преминава през огледалото в дома си и попада в свят, който изглежда познат, но е напълно обърнат. Алиса се оказва бяла пешка върху огромна шахматна дъска, заставена да играе според правилата. Благодарение на белите фигури тя успява да достигне другия край на дъската и да стане царица. Междувременно тя се среща с поредните странни персонажи: говорещи цветя, огледални насекоми, близнаците Туидълдъм и Туидълди, загадъчния Хъмпти Дъмпти и „изобретателния“ Бял конник (рицар). Огледалният свят следва строги правила, но те често се оказват парадоксални: времето може да тече назад, думите могат да означават каквото реши едно яйце. Този път Алиса не участва в съдебен процес, а в царски банкет, който обаче е също толкова абсурден и бързо се превръща в хаос. В крайна сметка тя разрушава шахматната сцена и се събужда в своята стая. Втората част на „Алиса“ съчетава игра с езика и логически парадокси, като позволява размисъл върху правилата, властта и начина, по който светът може да се манипулира в рамките на претенцията за строго прилагане на правилата на логиката.Допълнителни материали:https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoetoПредставяне на госта:Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството.За подкаста:Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се връщат към Чернобил 40 години по-късно, но този път не само като към символ на катастрофа, а и като към неочакван природен експеримент. Говорим за това как зоната около реактора се е превърнала в едно от най-необичайните места за див живот в Европа, как отсъствието на хора понякога се оказва по-силно от радиацията и как природата се адаптира по начини, които продължават да изненадват науката.След това поглеждаме към един съвсем различен, но също толкова тревожен конфликт - продължаващата „гражданска война“ сред най-голямата известна общност диви шимпанзета в Уганда. От разпад на социални връзки до териториално насилие, разговорът поставя въпроси не само за поведението на нашите най-близки родственици, но и за произхода на собствените ни конфликти.Епизод за природата, еволюцията и онези моменти, в които науката показва, че границата между катастрофа и адаптация често е по-сложна, отколкото изглежда.Споменато в епизода:https://theconversation.com/40-years-on-from-the-disaster-why-there-are-foxes-bears-and-bison-again-around-chernobyl-280300https://www.bbc.com/news/articles/cr71lkzv49pohttp://ngogochimpanzeeproject.org/research/https://www.imdb.com/video/vi2922365977/?playlistId=tt27205918&ref_=tt_ov_ov_vi Партньори:https://www.ozone.bg/За подкаста:В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: Mastercard

Какъв е професионалният път на човека зад компанията Imperx, създала камерите на борда на Artemis I и II? Как работят съвременните камери спрямо аналоговите? За какво могат да се използват индустриалните камери в Космоса и какви изисквания трябва да покриват?Д-р Петко Динев, CEO на Imperx, е родом от Казанлък, златен медалист по физика и възпитаник на известния преподавател Теодосий Теодосиев. Той има сериозен индустриален опит в САЩ, работил е в NASA, а днес негови камери вече са част и от мисиите Artemis.Разговорът ни преминава основно хронологично и представлява силен очерк на това как изглежда успехът, когато е изграден върху технологична компетентност, последователност и дългосрочно мислене.Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/supportRatio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: Mastercard

Серията на Ratio Podcast Vox Nihili и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Луис Карол и как се е „родила“ „Страната на чудесата“?- С какво се отличава детството във Викторианската епоха?- Трябва ли детските приказки да имат поука?- Може ли въображението да „играе коз“ срещу възпитанието?- Какво има да ни каже по въпросите Херцогинята?- Как от обект на дисциплиниране детето се превръща в субект на съпротиви?- Какви са преводите на Алиса в България и променяла ли се е Алиса във времето?- Може ли да обезглавим Чеширския котарак?- Защо Алиса расте „нахално“?- Какво правят морските свинчета в… сатенени чували?- Що за свидетел е Шапкарят?- Как се раждат нонсенсите?- Какво се случва в процесът срещу Вале купа?- Защо Алиса е толкова жизнен герой?- Можеше ли сънят да има друг край?„Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол една от най-влиятелните книги в историята на детската литература. В нея се разказва за 7-годишната Алиса, която тръгва след Белия заек и пропада в странен подземен свят. Там тя среща необичайни същества: говорещи животни, парадоксални философи като Гъсеницата, усмихващия се Чешърски котарак и тираничната Червена царица. В Страната на чудесата правилата на логиката постоянно се разпадат, като думите променят значението си, тялото на Алиса се уголемява и смалява, а съдебният процес се превръща в абсурден спектакъл. Алиса непрекъснато се опитва да разбере как функционира този свят и поставя под въпрос авторитетите, които среща. Постепенно тя започва да осъзнава, че властта и правилата тук са само игра на думи и роли. Кулминацията идва в съдебната сцена, когато Алиса заявява, че всички те са „само колода карти“. В този момент магията на страната се разпада и тя се събужда от съня си. Историята е едновременно фантастично приключение и неуморна игра с логиката, езика и авторитета. Затова книгата често се чете не само като детска приказка, а и като философска притча за това как мисленето може да разобличи привидната власт на абсурда.Допълнителни материали:https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoetoПредставяне на госта:Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството.Ratio представя:The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за дълбоко човешки теми от света на науката — от мозъка и болестите до начина, по който живеем след тежки диагнози. Един от акцентите е ново изследване върху Алцхаймер, което поставя лития в центъра на вниманието: елемент, който естествено се среща в мозъка и чиято липса води до симптоми на деменция при лабораторни модели. Този потенциален пробив идва на фона на сериозни съкращения във финансирането на научни изследвания в САЩ, което поставя под въпрос бъдещето на подобни проекти и ролята на институции като NIH като „тих двигател“ на науката.Продължаваме с изненадваща и малко неудобна тема — връзката между диагнозата рак и повишената вероятност от извършване на престъпления. Данни от дългосрочно изследване в Дания показват, че години след диагнозата пациентите по-често се сблъскват със закона, дори без предишна криминална история. Разговорът се опитва да разбере защо: дали причините са икономически, психологически или свързани с начина, по който животът се пренарежда след подобен шок.И накрая — нещо по-тихо, но не по-малко любопитно: как наблюдението на птици може да променя мозъка. Нови данни сочат, че това хоби ангажира сложни когнитивни процеси и може да има защитен ефект върху мозъчните функции с напредването на възрастта. Един епизод, който тръгва от лабораторията, но неизбежно стига до въпросите за начина, по който живеем, мислим и се адаптираме.Споменато в епизода:

https://pca.st/episode/93081617-2293-41c8-b7c0-9f93c5544a8fhttps://www.sciencealert.com/the-breaking-bad-effect-from-cancer-is-real-study-findshttps://share.google/RVMucAGMZ3SJOBYIxПартньори:https://www.ozone.bg/За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:- На колко години са Атрею и Бастиян?- Кой е върколакът Гморк и защо заедно с Пъстрата смърт Граограман могат да съперничат на образите на Сократ и Атинянинът в Платоновите диалози?- Как приказките се превръщат в лъжи и идеологии?- Каква е властта на приказката?- Може ли да се прочете „Приказка без край“ като път за справяне със скръбта?- Какво представлява „истинската воля“?- Как правото се отнася към детските желания?- Има ли грешни и правилни пътища и желания?- Какво представлява Градът на бившите царе и кой попада там?- Коя е най-голямата радост и как последното желание води към истинската воля?- Има ли край приказката и кой довършва приказките в света на Фантазия?- На къде ни води „колониалният“ прочит на „Приказка без край“ или как олелийците станаха галиматийци?- Каква е ролята на лошата вещица Ксайде и кои са изкушенията на „детската“ свобода?- Близнаци ли са правото и литературата?- Какви са връзките на „Приказка без край“ с други популярни и влиятелни детско-юношески романи?Романът „Приказка без край“ на Михаел Енде поставя едни от най-дълбоките философски въпроси за въображението, идентичността и смисъла на човешкия свят. Историята започва с момче на име Бастиан, което открива мистериозна книга. В нея се разказва за страната Фантазия – приказен свят, който е заплашен от унищожение от мистериозна сила „Нищото“. Постепенно става ясно, че съдбата на този свят зависи от самия читател. Бастиан трябва да влезе в историята и да даде ново име на Детската царица, за да спаси Фантазия. Основен за романа е проблемът за силата на въображението. Фантазия съществува благодарение на човешките мечти и истории, а Нищото се появява, когато хората престанат да вярват, да сънуват и да създават смисъл. Наред с проблема за границата между реалност и разказ, „Приказка без край“ поставя е редица въпроси, касаещи естеството на човешките желания и начина превръщането им в „истинска воля“.#links https://chitanka.info/text/9256-prikazka-bez-krajПредставяне на госта:Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.#about #podcast Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Какво е нужно, за да работиш в космическия сектор и има ли разлика между инженер и космически инженер? В този епизод говорим с Виктор Данчев, CTO на EnduroSat, за the right stuff зад работата в Космоса - нужните умения и подход. Обсъждаме какво е помогнало на EnduroSat да се развие до днешното си място и защо образованието е ключово за бъдещето на сектора. Разговорът идва в подходящ момент, тъй като сега е периодът за записване в магистърските програми, които EnduroSat подкрепя. Вижте повече информация тук: https://newspacemasters.com/С Виктор Данчев обсъждаме:- можем ли да говорим за разлика в образованието между Old Space & NewSpace- какво на практика е необходимо за да работиш в космическа фирма?- кой е подходът, който е позволил на EnduroSat да са успешна българска космическа компания?- космосът има ли нужда от неинженерни професии?- какво е уникалното умение, което е необходимо над всичко, когато работиш с космически проекти?- защо EnduroSat инвестира в образование със техния Space Camp и магистърските програми, които подкрепят?- какво мотивира Виктор и колегите му да правят това, което правят?Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/supportRatio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/Генерален спонсор: Мastercard

ratio weekly

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на изкуствения интелект и последните му проявления, както в науката, така и в ежедневието. Говори се за любопитни научни открития, като например научно доказателство, което твърди, че ChatGPT е сервилен, и как ИИ е опровергал недоказана математическа теорема, като е намерил контрапример. Обсъждат се и етични дилеми, свързани с Ватикана и въвеждането на ИИ за превод на литургии, както и съвети от папата към свещениците да не използват ИИ за проповеди.Обсъжда се и темата за "изкуственото същество", като се разглеждат пробиви като първата пълна емулация на мозък на плодова муха с 125К неврона. Ще чуете и какво представлява "Душата на Клод" – документ, описващ вътрешните наставления на модела. Във втората част на епизода, водещите се фокусират върху ИИ в работната среда и защо се смята, че изкуственият интелект не намалява работата, а всъщност я засилва. Обсъждат се тенденции като разширяване на задачите, универсалния чат интерфейс и превръщането на всеки в продуктов мениджър.

Споделено в епизода:

https://github.com/petergpt/bullshit-benchmarkhttps://arxiv.org/abs/2604.03789https://www.dnevnik.bg/sviat/2026/02/17/4883638_izkustven_intelekt_shte_prevejda_liturgiite_vuvhttps://arxiv.org/pdf/2507.07935

Партньори:Grapwise.ai И Данни за добро

За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Хайде да сблъскаме оригиналността с клишето!Само че подобен сблъсък може би е невъзможен, защото оригиналността е химера, а клишето е несправедливо демонизирано. Върху това разсъждават двама писатели с различен стил, но със сходно отношение към жанровото изкуство и към експериментирането с въпросното жанрово изкуство: Благой Д. Иванов, автор на „Седем градски гряха“ и на „Тринайсет чудовища за Хелоуин“, разговоря с Владислав Тодоров, автор на „Дзифт“ и на „Адската машина на щастието“, а паралелите и позоваванията са внушителни не само като количество, но и като качествено многообразие.

Дискусията засяга процеси, заглавия и хора, без непременно да засяга самите хора, освен ако хората не са прекалено докачливи, хаха, като се минава през следните мисловни спирки:

• Как се формират идеите – съзнателно или несъзнателно?

• Kaк проследяваш началото на една идея и на нейните преображения?• Могат ли книги като „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън, „Творчеството“ на Рик Рубин и „Изцяло ново мислене“ на Даниъл Пинк да ни помогнат да разберем по-добре креативността?

• Полезни, вредни или безсмислени са творческите работилници?

• Вдъxновение, наблюдение или опит – кое или какво „драсва клечката“ на творческата искра?

• Какво е влиянието на преживяванията, на емоционалните ни състояния и на спомените върху зараждането на идеите?• Как идеите се променят във времето?

• Развитието на една идея включва ли в себе си повтарянето и адаптирането й?

• Какви са разликите между бързата реализация на една идея и идеите, на които се дава време да узреят, да престоят в мозъчния ни инкубатор по-дълго време, преди да ги пуснем на свобода?

• Откъде Стивън Кинг черпи идеите си?

• Какво можем да научим от майстори на филмовия език като Джим Джармуш, Алфред Хичкок и Дейвид Кронънбърг?

• Алтернативните истории, като тези в романа „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик и в комикса „Пазителите“ на Алън Мур и Дейв Гибънс, по какъв начин помагат за алтернативното третиране на една творческа идея?

• Можем ли да илюстрираме политическия ни полу-живот чрез метафората за ненаситно кръвожадните и неприятни плужеци, които се хранят с плът и манипулират мозъците ни?

• Какъв подозрително близък сюжет развиват (независимо един от друг) автори като Робърт Хайнлайн, Шон Хътсън и Ричард Леймън и режисьори като Фред Декър, Робърт Родригес и Джеймс Гън?

• Нима Густав Доре и илюстрациите му, вдъхновени от библейските митове, могат да ни подскажат за биологично обусловените художествени търсения на човека?

• Каква е ролята на класици като Лев Толстой, Херман Мелвил и Евгений Замятин?

• Що е то творческо déjà vu – кога, как и най-вече защо дадени идеи са по-устойчиви и са обречени да се завръщат?

• Доколко идеите съществуват независимо от нас и доколко са израз на уникалната ни индивидуалност?

• Каква е функцията на креативността, на изкуството изобщо – себеизразяване, комуникация, осмисляне на света и съществуването, терапия или отдушник?

• Могат ли идеите да изпреварват времето си и ако да, при какви условия?

• Могат ли AI-генерираните идеи и съдържание да се считат за креативност и за изкуство?

За подкаста:

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/
Генерален спонсор: Mastercard

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Атинянинът и на къде са тръгнали с Клиний и Мегил?- Защо го няма Сократ?- Кой създава законите: Бог или хората?- Защо семействата в града държава трябва да бъдат точно 1040 на брой?- Каква е ролята на виното за възпитанието на душата?- Коя е златната нишка в човешката душа?- Какво означава една държава да побеждава самата себе си?- Кое са двамата съветници на всеки човек?- Какво представляват „прелюдиите“ към законите?- Как лекуват робите и как лекуват свободните хора?- Къде е царят философ?- Какво представлява Нощния съвет и защо е нужен в една държава?- Как трябва да се възпитават малките деца?- Какво представлява усетът за ред и безредие?- Ще се включим ли в разговора?Закони“ е последният и най-обемен диалог на Платон, в който трима събеседници: Атинянинът, Клиний и Мегил, обсъждат основаването на нов полис и изработването на неговите закони. За разлика от „Държавата“, тук не управлява философ-цар, а върховенството принадлежи на писания закон като институционализиран разум. Платон изгражда цялостна конституционна архитектура, включваща уредба на собствеността, семейството, наследството, наказателното право и религиозните задължения. Особено внимание се отделя на образованието: чрез музика, гимнастика и математика, като средство за формиране на правилно ориентирани желания. Законът има педагогическа функция: той трябва да възпитава, а не само да наказва, и затова всяка норма е придружена от обяснителна „прелюдия“. Диалогът съдържа и теологическа защита на космическия разум срещу атеизма, защото законността предполага вяра в порядък на света.

Допълнителни материали:https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoniПредставяне на госта:Невена Панова е магистър по класическа филология (1999) и бакалавър по унгарски език и литература на Софийския университет (1999), доктор по старогръцка литература (2004). Преподавателската й работа като доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ обхваща курсове по старогръцки език и автори (философска проза, историография), по старогръцка литература (в бакалавърска и магистърска степен), по академично писане, по старогръцки език за неспециалисти. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия.За подкаста:Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobgВ новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков ни превеждат през няколко от най-странните и интересни новини от света на науката.

Започват с откритието на нова частица в CERN – тежък „роднина“ на протона, който може да помогне да разберем по-добре как работи силното взаимодействие и как се изгражда материята.

След това се пренасяме в света на биологията – където се оказва, че ретината на птиците може да функционира почти без кислород, разчитайки на неочакван енергиен механизъм. Разглеждаме и мистериозни гъби, които предизвикват едни и същи халюцинации по света, както и какво могат да ни разкрият за мозъка и възприятието.

Епизодът завършва с още един неочакван пример от природата – мравки, които могат да бъдат манипулирани да убият собствената си кралица, показвайки колко сложни и понякога направо драматични са стратегиите за оцеляване в еволюцията.

Споменато в епизода:

https://home.cern/news/news/physics/lhcb-collaboration-discovers-new-proton-particlehttps://www.newscientist.com/article/2512692-bird-retinas-work-without-oxygen-and-now-scientists-know-how/https://www.bbc.com/future/article/20260121-the-mysterious-mushroom-that-makes-you-see-tiny-peoplehttps://www.science.org/content/article/parasitic-ant-tricks-workers-killing-their-own-queen?utm_campaign=News+from+Science&utm_medium=ownedSocial&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawONAg9leHRuA2FlbQIxMABicmlkETBSYjI5VUZpQllxVEtneDNzc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHsqADu24Opxw189SZOaAVnJ3ru-8SIXs6LWeVs4vgh3rjkqEqn5uROl3eHu-_aem_tje0fiVC4utdcbINz0dw9w

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Непознатият космос крие в безкрая си не само привлекателно очарование, но и обяснимо безпокойство. И никой друг автор не го е представял така, както големият майстор на ужаса Хауърд Филипс Лъвкрафт.

В този епизод на inter alia Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт.

От разговора можете да научите повече за:

Х. Ф. Лъвкрафт и защо е култова личност;

космическия ужас в центъра на творчеството му;

писмата на Лъвкрафт до неговите приятели;

размиването на границите между сън и литература;

особената причина Лъвкрафт да е публикувал и под други имена;

странната фантастика и нейното място в съвременната култура;

кой противоречив съвременен френски писател е започнал като изследовател на Лъвкрафтовото;

препоръки от един сериозен читател и изследовател на странната фантастика за следващото ви четиво.

Завършете ритуала, който ще ни спаси от злокобната сила на Йог Сотхот , като ни подкрепите на ratio.bg/support.

Споменато в епизода:

https://www.focus-news.net/novini/interesno/Boyan-Manchev-Pisatelyat-Hauurd-Luvkraft-formulira-hudozhestvena-doktrina-na-absolyuten-realizum-2375030https://www.hplovecraft.com/writings/texts/fiction/up.aspxhttps://www.goodreads.com/book/show/58374.H_P_Lovecrafthttps://www.goodreads.com/book/show/59586496https://www.goodreads.com/book/show/17791385-1https://litvestnik.com/wp-content/uploads/2024/01/LV_02-web.pdfhttps://www.youtube.com/watch?v=ZT8Y-5utyYIhttps://www.youtube.com/watch?v=prpQbXRBGOAhttps://www.goodreads.com/author/show/10765.M_John_Harrison

За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:

- Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него?

- Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн?

- Кой кара шейни около Архангелск?- Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен?

- Как митът се ражда от съня?

- Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания?

- Що за „лаборатория“ са гробищата?

- Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател?

- Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава?

- Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание?

- Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило?

- Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието?

- Защо бунтът е толкова важен за романистите?

- Защо материята се съпротивлява на науката?

- Какво може и какво трябва да направим с опасните открития?

Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни.

Представяне на госта:Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

Допълнителни материали:https://kryg.eu/produkt/frankenstein/

За подкаста:

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://ratio.bg/support/В новия епизод на Ratio Weekly с Петко и Никола Кереков се гмуркаме в няколко пробива от света на науката - от химията на бъдещето до еволюцията и странните стратегии за оцеляване в природата.Учени от Кеймбридж представят нов метод за модифициране на лекарства чрез светлина вместо токсични химикали - подход, който може драстично да ускори разработването на медикаменти и да намали екологичния отпечатък на фармацевтичната индустрия. Разглеждаме как работи тази „anti-Friedel–Crafts“ реакция и защо е толкова важна за съвременната медицина.Пътуваме и назад във времето – към едни от първите гръбначни животни, които може би са имали… четири очи. Какво означава това за еволюцията и има ли следи от тази особеност и при нас?След това се потапяме (буквално) в света на пчелите - и откриваме как майките на земните пчели успяват да оцелеят дни под вода по време на наводнения, благодарение на екстремно забавен метаболизъм и неочаквани физиологични механизми.И накрая - как мишките „надушват“ социалната йерархия. Ново изследване показва, че те могат да разпознават статуса на непознати индивиди само чрез химични сигнали и да вземат решения за поведение още преди да се стигне до конфликт.Chapters:00:00 - Въведение04:13 - Светлина за производство на лекарства13:05 - Четириоки риби24:05 - Кралиците земни пчели оцеляват под вода34:33 - Миризмите в мишата йерархията#linkshttps://share.google/yjskIH5S3oIhyvrmuhttps://www.newscientist.com/article/2512668-our-earliest-vertebrate-ancestors-may-have-had-four-eyes/https://www.earth.com/news/bumble-bee-queens-survive-being-fully-submerged-underwater-for-over-one-week/https://www.sciencedaily.com/releases/2025/05/250519131128.htm#partnerhttps://www.ozone.bg/НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria#about #podcast В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

Най-честата дефиниция на мира включва през „липсата на война“. Това обаче може да се окаже само неговата най-повърхностна форма, обозначавана в изследванията на мира (peace studies) като „негативен“ мир. Истинско предизвикателство се оказва същността на концепцията за т.нар. „позитивен“ мир – мир, който не просто изключва насилието, а създава условия за съвместен живот заедно с конфликтите. Историята на Студената война показва, че е възможен „мир чрез страх“, при който взаимното възпиране предотвратява войната, но не създава доверие. Това поставя въпроса дали такъв мир изобщо е мир или по-скоро замразена форма на война. Съвременните теории предлагат да изоставим идеята за окончателно „решаване“ на конфликтите и вместо това да мислим за различните начини на тяхното трансформиране. Кратката етимологична справка за думата „мир“ в различните езици допълнително разкрива, че мирът мислен като активен процес (усилие) по поддържането на общност, сключването и изпълнението на договор, осигуряването на защита, а не като състояние пасивен покой (състояние). В крайна сметка мирът се оказва не крайна точка в човешката история, а постоянна практика – „миростроителство“. Какво бихме могли да кажем за позитивния мир и важна ли е в крайна сметка тази концепция за нашия ежедневен живот.

Допълнителни материали:https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(858)https://www2.kobe-u.ac.jp/~alexroni/IPD 2015 readings/IPD 2015_7/Galtung_Violence, Peace, and Peace Research.pdfhttps://www.amazon.com/GALTUNG-DEVELOPMENT-CIVILIZATION-Civilization-International/dp/0803975112https://gruposhumanidades14.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/john-paul-lederach-the-moral-imagination_the-art-and-soul-of-building-peace.pdfhttps://ideas.repec.org/a/sae/joupea/v14y1977i1p75-86.html?utm_source=chatgpt.comhttps://academic.oup.com/jpr/article/51/2/145/8365769?login=falsehttps://academic.oup.com/isr/article-abstract/22/1/122/5203542?redirectedFrom=fulltext&login=falseЗа подкаста:Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

В този епизод говорим за успешното завръщане на мисията Artemis II – ключова стъпка в новата космическа програма на NASA. Разглеждаме как протича мисията, напрежението по време на навлизането в атмосферата и защо този полет е толкова важен не само като тест, а като реално отваряне на пътя към устойчиво човешко присъствие около Луната и отвъд нея.

Продължаваме с някои от най-интересните наблюдения от дълбокия космос. Обсъждаме рядък случай на директно засечен сблъсък между млади планети – събитие, което може да ни даде ценни отговори за това как са се формирали Земята и Луната. Поглеждаме и към системата WISPIT 2, където учените наблюдават планети в процес на формиране – своеобразен прозорец към ранните етапи на нашата собствена Слънчева система.

Епизод за това как започват нещата – от космически мисии до цели планетарни системи – и какво можем да научим, когато имаме възможност да ги наблюдаваме в реално време.

Споменато в епизода:Мисията Artemis II (тук) (тук)

Плейлиста за събуждане на астронавтите (тук)

Учени смятат, че са наблюдавали сблъсък на две планети (тук)

Раждането на нова Слънчева система (тук) 

НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown

11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Мария Тодорова, куратор на фестивала SHAPESHIFT (София / Топлоцентрала / 24-26 April 2026) , за да разговарят по основната тема на фестивала: „Човешкият алгоритъм”. Водещите обсъждат с Мария, основател на NEXT-DC, как се преминава от света на голямата реклама към кураторство на идеи и фестивал за технологии, наука и съвременна култура. Разговорът обхваща еволюцията на SHAPESHIFT от еднодневни събития до тридневен фестивал с лектори от Amazon и ETH Zürich.

Във втората част, водещите се потапят в радикално аналоговия свят на Марта Джурина. Тя работи с безкамерна фотография, „рисувайки” директно със светлина върху фотохартия в пълна тъмнина, създавайки нетиражируеми произведения, които са в контрапункт на AI-генерираното съдържание.. Говори се за хореографията в тъмната стая, за контролираната случайност и за това какво означава да споделиш авторството с нечовешки елементи като светлината, биолуминесцентните водорасли и гълъби. Обсъждат се и тренираните „автоматизми на социалното тяло”, които превръщат нейната 12-годишна практика във вид алгоритъм.В третата част Мария и водещите влизат в свободен разговор за бъдещето и човешкото творчество. Обсъждат се въпроси като как се курира антитезата в програмата на фестивала — съзнателното търсене на триене между високотехнологичното и радикално аналоговото — и какво е онова, което по дефиниция не може да бъде „промптнато“ или настигнато от изкуствения интелект.Споменато в епизода:SHAPESHIFT Festival 2026 — http://shapeshiftfestival.comMarta Djourina — http://martadjourina.com Quotes Magazine — http://quotesmagazine.com

Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Автор на музиката на подкаста е Мишо

За подкаста:Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ѝ се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост.Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат:- Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)?- Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)?- Може ли да има „добър“ лобизъм?- Кога е налице конфликт на интереси?- Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм?- Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“?- Има ли спирачки корумпираният служител?- Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция?- Каква е разликата между корупционерът и мафиотът?- Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата?- Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията?- Може ли временно да спрем съществуването на една… община?- Как се рестартира една институция?- Какво представлява лустрацията?- Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“?

Споменато в епизода:

https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2024/11/Nakazatelni-poliiki-kato-sredstvo.pdfhttps://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529

Представяне на госта:

Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и ,,Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите ,,Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и ,,Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия.От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.

За подкаста:Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Наблюдение на Земята (или Earth Observation) звучи доста ясно само по себе си. Разбира се, това е начинът, по който гледаме към суша, вода, градове, земеделие и инфраструктура от орбита - с малката добавка, че целта е да видим как това да е всъщност полезно. В този епизод със Здравко Димитров и Майкъл Цанев говорим за това защо ни трябват нови сателити, къде днес са границите на резолюцията и защо в много случаи по-важно от това колко ясно виждаме е колко често можем да заснемаме. Отваряме и съвсем конкретния въпрос как се достъпват сателитни данни, кои са свободни, кои се купуват, кой реално може да си ги позволи и докъде стига популярната представа, че можем просто да си гледаме вилата от космоса.Обсъждаме какво всъщност могат да разпознаят съвременните системи, какви ограничения още има пред технологията и защо стойността на данните все по-често идва не само от самото изображение, а от анализа върху него. Майкъл разказва и за пътя на своя екип в CASSINI Hackathon 2025, където Avalanche Detectors печели с решение, което комбинира Copernicus Sentinel-1 и Sentinel-2 с метеорологична информация, за да изчислява вероятност от лавина на конкретно място.Епизодът е и естествена прелюдия към 11-ия CASSINI Hackathon, който ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г. едновременно на 10 места в Европа, включително София, с тема Space for Water. За България това е и доста релевантна дейност, предвид наводнения през последните години, водните загуби, недостиг и управление на риск при водите . Тук именно космическите данни мога да помогнат. Запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgariaВ епизода говорим още за:• какво точно означава Earth Observation• защо новите приложения изискват по-чести заснемания, а не само по-добра резолюция• как се купуват и използват сателитни данни днес• кой има достъп до тях и как това се променя• какви са реалните ограничения пред граждански и бизнес приложения• какво може да се постигне в рамките на един хакатон, когато имаш данни, ментори и добре формулиран проблемАко това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници – до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си.

Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, как конете могат да издават два звука едновременно – чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като „свирене“.

Споменато в епизода:

https://www.sciencealert.com/great-white-sharks-grow-deadly-new-types-of-teeth-as-they-agehttps://www.thenakedscientists.com/articles/interviews/kangaroos-hop-faster-without-extra-energyhttps://share.google/bHKfeC5ORaGdwSmWOhttps://www.nature.com/articles/d41586-026-00295-4https://www.science.org/content/article/whoa-when-horses-whinny-they-whistle-and-sing-same-time?utm_campaign=Science&utm_source=facebook&utm_medium=ownedSocial&fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAYnJpZBEwUmIyOVVGaUJZcVRLZ3gzc3NydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7oL3p1qktk6DHl3hHrVkhg8QsQN3mUjDxOlkHTRauTwJf-R_cH8POqlnC30g_aem_O0K3OxQ5h1tF3-8rt6staw

НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria

Партньори:https://www.ozone.bg/За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата и част от екипа, поддържащ Националния център за безопасен интернет. Дискусията е посветена на предизвикателствата пред децата в дигиталното пространство и начините за тяхната защита, като Георги разказва за работата на Центъра, сътрудничеството му с държавни институции и големи технологични платформи като Meta и Google.Обсъждаме подробно основните онлайн заплахи за децата днес. Говорим се за попадането на вредно съдържание – от насилие и омраза до порнография и опасни предизвикателства. Разглеждаме различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord, както и злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност. Щателно се описват и най-сериозните престъпления, като сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения), фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите.Във втората част на разговора се засягат новите и зараждащи се заплахи, които все още са слабо видими за повечето родители, както и рисковете, които масово се подценяват. Обсъжда се деликатната тема за това как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ "helicopter parent". Накрая Кив, Тулечки и Георги разсъждават дали биха искали да бяха израснали в света на "безопасния" интернет, който съществува днес.#links http://www.nmd.bghttp://www.safenet.bg#partner Grapwise.ai и Данни за доброАвтор на музиката на подкаста е Мишо#about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:-

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога?- Може ли говоренето да се превърне в математика?- Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“? - Едното е едно и не е едно – кое не е вярно?- Има ли идея за тинята?- Какво свързва деня и идеята?- Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците?- Колко противоречия може да изтърпи един юрист?- Защо в „Парменид“ има минимум литература?- Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ?- Какво представлява проблемът на „третия човек“?- Имат ли предел думите?- Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката?- Къде е етиката в „Парменид“?- Има ли изход от матрицата на Парменид?- Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“?Представяне на госта:Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

What a mess!

В адската и жежка каша, в която живеем, сред безпорядъка на съвременността, покрай кризата на разбирателството и диалога, между обстрела на максималистите (вляво, а и вдясно), решихме, че е назрял моментът в подкаста Pop Script да си побъбрим за ентропията и за теорията на хаоса. Един срещу друг сядат: домакинът и коментатор Благой Д. Иванов + физикът и математик Данаил Брезов, който на всичкото отгоре е също музикант и преподавател. Двамата се отдават на размишления, замерват аудиторията с примери и понятия, споменават важни хора, а и важни заглавия, но не пропускат и важните идеи, които си струва да присъстват в дигиталния ефир.

Настоящият колоквиум включва:      Каква е разликата между ентропия и хаос?

Ефектът на пеперудата – от Едуард Лоренц през Рей Бредбъри до Аштън Къчър

Сваляне на мацки чрез наука сред дебнещи динозаври в „Джурасик парк“      Черните дупки и термодинамичната смърт на вселената

Информационни процеси, сложни системи и непредсказуемост

Hеведомите житейски пътища и свободната воля

Предимства и недостатъци на затворените общества и отворените връзки

Какви са тежките последици от малките грешки?

Законът на Мърфи – ентропия или хаос?

Ентропията на Шанън – липса на информация?

Съществуват ли дравословен хаос и патологичен порядък?

Накъде лети стрелата на времето и какво да очакваме от великото зануляване?       От мултикултурализма към the sweet spot of jazz: класика с Дюк Елингтън, еклектика с De-Phazzи електро-фънк с Knower

Уместни ли са кино предупреженията, които ни предлагат „Завръщане в бъдещето“ (промяна впространство-времето), „Лудият Макс 2“ (постапокалиптична пустиня) и „Мълчаниетона агнетата“ (какавида в гърлото)?

Значими учени със смели идеи – какво общо с темата имат Мартин Гуцвилер, Ричард Докинс иАлберт Айнщайн?

·Безчет филми („Predestination“, „Интерстелар“ и „Първи контакт“), сериали („Dark“, „The Ray Bradbury Theater“ и „Devs“) и книги („Котешка люлка“ на КъртВонегът, „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг и „Проектът «Аве Мария»“ на Анди Уеър),към които си струва да посегнете...

За подкаста:Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://ratio.bg/support/

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита?

След това поглеждат към по-голямата картина - мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност.

Темата се разширява и към геополитиката в космоса - как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията.

И накрая нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули.

Споменато в епизода:

https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/russia-progress-94-cargo-launch-iss-soyuz-rockethttps://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2026/03/24/progress-cargo-craft-docks-to-station-resupplying-crew-2/https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-rocket-rollout-march-20-2026https://www.theguardian.com/science/2026/mar/24/nasa-moon-base-cancelling-artemishttps://www.scientificamerican.com/article/chinas-first-moon-astronauts-could-land-at-this-surprising-site/https://share.google/wYpMWGeA7WLciGFbz#about

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud.Chapters:00:00 - въведение01:44 - Лек проблем с Прогреса06:31 - Cassini Hackathon08:12 - Artemis II е готов за изстрелване11:18 - Isaacman уби Gateway15:03 - Китайците с изненадваща новина за лунната си програма20:43 - Измеренията на климатичния колапс

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас.

За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio

В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан.В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство.Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът.Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат:- Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ?- Каква е разликата между възпитаници и храненици?- Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни?- Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)?- Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване?- Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси?- Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)?- Възпитаници ли на незавършилите университета?- Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет?- Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)?- В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)?- Каква е разликата между обучение, образование и субективиране?- Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование?- Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ?- Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)?- Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?#links https://home.iitk.ac.in/~amman/soc748/bourdieu_forms_of_capital.pdfhttps://snap.stanford.edu/class/cs224w-readings/granovetter73weakties.pdfhttps://knizhen-pazar.net/sold_products/books/174170-vaobrazenite-obshtnostihttps://www.book.store.bg/p20634/reasemblirane-na-socialnoto-bruno-latur.htmlПредставяне на госта:Доц. Нина Николова е социолог и преподавател в катедра Социология и науки за човека към ПУ Паисий Хилендарски. Нейните научни интереси са в областите на историческата социология, феноменологията, социоанализата. Автор е на монографиите Политанатомия на модерния човек. Тялото като предизвикателство пред социологията (2001) и EXCREMENTUM. Сетива на близостта (2020), както и на множество статии в областта на социология на тялото, социология на публичността, историческа социология на социализма. Член е на Института по социоанализа към Пловдивски университет и е ръководител на проекта "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ (финансиран от Национален Фонд "Научни изследвания").#about #podcast Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“.Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат какво се случва едновременно в космоса и в океана. От плановете на NASA постепенно да замени Международната космическа станция с търговски станции в орбита и новите амбиции на SpaceX и Blue Origin за огромни сателитни мрежи, до драматичния ремонт на стартовата площадка в Байконур, която е ключова за поддръжката на МКС.А на Земята – странна находка от бреговете на Берингово море: перки от косатки с характерни следи от зъби, които може да подсказват за рядко наблюдавани конфликти между различни групи косатки и да хвърлят нова светлина върху това защо някои от тези животни живеят в толкова сплотени семейни общества.#links https://arstechnica.com/space/2026/03/congress-steps-up-pressure-on-nasa-to-support-private-space-stations/https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/https://share.google/XtgL6PjwntoWL75JNhttps://share.google/L7Usd7aQ2au4iyHbJhttps://www.nature.com/articles/d41586-025-03511-9https://share.google/ojYVuv8E0jCLhaHrI#about #podcast В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.#chapters 00:00 - Въведение01:53 - НАСА отлага смъртта на МКС10:26 - Руснаците са ремонтирали площадката си17:24 - Официално начало на Starlink Mobile27:05 - Bezos ще изгражда второ мегасъзвездие от сателити30:07 - Китове живеят до 200 г. 41:09 - Косатки канибали

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на AI агентите, разглеждайки ги като работниците на бъдещето. Те обсъждат дефиницията на един AI агент – как се стига до него от LLM и какви са основните му характеристики като автономност и използване на инструменти. За илюстрация на навлизането им се използват примери с професии като Търговец, Счетоводител, Офис мениджър и HR.Говори се за техническата част – как агентите използват инструменти, връзки към организационни системи, RAG за вътрешна документация и как компютрите вече си говорят на човешки език. Акцентът пада върху паметта на агентите, само-сумаризирането и защо контекстният прозорец е от ключово значение, тъй като LLM-ите са без състояние (Stateless). Във втората част разглеждат как навлизането на AI агентите ще промени света на труда и управлението.Накрая питат дали AI агентите са пътят към Общия изкуствен интелект (AGI), къде е разликата с ASI и обсъждат сравнението на модел срещу човешко представяне на тестове.#links https://www.greaterwrong.com/posts/SEszTmpx7gFaAaHFq/career-decisions-if-you-take-agi-seriously#Productivity__The_Evidence_Is_Mixed__But_the_Pattern_Is_Clear?utm_source=tldrnewsletterhttps://blog.google/technology/google-deepmind/google-gemini-ai-update-december-2024/#about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.Автор на музиката е Мишо.#partner Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат:- Какво е и какво не е дадаизмът?- Как дадаизмът е свързан с войната?- Какво представляват манифестите на дадаизма?- Къде се намира Кабаре Волтер?- Защо Марсел Дюшан подписва писоар с псевдоним?- Каква е ролята на случайността при признаването на авторство?- Как сюрреализмът, концептуалното изкуство и критическата теория са свързани с дадаизмът?- Има ли разлика между начина на формулиране на двойното потвърждение: „Да-Да“ или „Да, бе, да“?- Защо езикът трябва да бъде взривен отвътре?- Как Ханс Арп използва гравитацията?- Какви са отличителните черти на дадаизма в съвременното филмово изкуство?- Кои са историческите вълни на дадаизма и защо дадаизмът не е устойчив във времето?- Какво би правил един „черен хакер – дадаист“?- Може ли изкуственият интелект да бъде обявен за дадаист?Дадаизмът е авангардно художествено движение, възникнало в Цюрих през 1916 г. като радикална реакция срещу културните и морални основания на Първата световна война. Последователите на дадаизма отхвърлят рационализма на модерността и логиката, довела до индустриализираното насилие. Вместо хармония и красота дадаизмът предлага абсурд, шум, фрагментация и провокация. Вместо да предлага нов ред, движението настоява върху правото на разколебаване и съмнение. Чрез фигури като Тристан Цара и Хуго Бал движението използва манифести, които разрушават самата идея за програма и стабилна теория. Произведения като Фонтан (Дюшан) на Марсел Дюшан дадаизмът атакува институционалната власт на музея, критиката и вкуса, разкривайки ги като форми на легитимация. Дали обаче дадаизмът е преди всичко жест, който отказва да приеме, че смисълът и властта са естествени и неоспорими, или пък е чиста игра, която успява да оцелее извън политическото... #links https://www.orangecenter.bg/dadaism-isbn-9783836505628.htmlПредставяне на госта:Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.#about #podcast Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти.Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите.

На подкаста на живо „Направено в България“ говорихме за българските технологични компании, които разработват решения със световно приложение. Заедно с Красимир Стоев обсъдихме как изкуственият интелект намира място в космическите технологии и как български инженерни екипи работят по сложни системи, използвани в реални космически мисии.Красимир Стоев е Lead of AI в EnduroSat, където работи по разработването и внедряването на интелигентни системи за сателитни платформи и космически мисии. Професионалният му опит включва изграждане на индустриални системи, автоматизация и приложения на изкуствения интелект в сложни технологични среди.

На събитието „Направено в България“ – подкаст на живо – Никола Тулечки и КИВ, заедно с Владимир Койлазов, говориха за това как изглеждат иновациите, когато се създават у нас, но намират приложение по целия свят.Владимир Койлазов – съосновател и главен технологичен визионер на Chaos. Компанията стои зад V-Ray, един от най-широко използваните софтуери за фотореалистично 3D рендиране, използван в архитектурата, дизайна и филмови продукции като Game of Thrones, филмите на Marvel и Avatar. За приноса си към развитието на компютърната графика той е носител на Награда на Академията за технически постижения (Оскар).

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в науката за деменциите – от най-разпространената форма, болестта на Алцхаймер, до по-рядко обсъждани състояния като съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Говорят за това какво всъщност се случва в мозъка – от натрупването на неправилно нагънати протеини и загубата на невронни връзки до последиците от инсулти и нарушено кръвоснабдяване.В епизода става дума и за генетичните фактори, включително ролята на гена APOE при риска от Алцхаймер, както и за това защо различните видове деменция често се бъркат една с друга. Разглеждат се и характерните симптоми – от проблеми с паметта и ориентацията до промени в поведението, езика и личността – които показват колко различно може да изглежда когнитивният спад.Представяне на гостите:Д-р Дияна Бележанска е специалист по неврология в Клиниката по неврология към УМБАЛ “Александровска”. Асистент е в Медицинския университет в София. Придобива научна степен “доктор” след защита на дисертационен труд на тема: “Невропсихологични, невроизобразяващи и ликворни биомаркери за болест на Алцхаймер и сродни заболявания”. Основните ѝ интереси са в областта на невродегенеративните заболявания, протичащи с паметови нарушения.

Бойко Неов е молекулярен биолог и д-р по паразитология с разнообразни интереси във всички сфери на науката. Към момента той доцент по генетика към Институт по биоразнообразие и Екосистемни изследвания на БАН.Споменато в епизода:https://en.wikipedia.org/wiki/Alzheimer%27s_diseasehttps://en.wikipedia.org/wiki/Vascular_dementiahttps://en.wikipedia.org/wiki/Lewy_body_dementiahttps://en.wikipedia.org/wiki/Frontotemporal_dementiahttps://en.wikipedia.org/wiki/Apolipoprotein_E

За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава„разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝсмисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото сиположение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, прикоето луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъднеобходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост ичувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римскатакултура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост къмизлишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксътпредизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белегза висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса катосоциално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало всимвол на статус.

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:

- Какво отличава луксозното?

- Как луксът е свързан снеравенствата?

- Защо луксът е не само светлина, нои изкълчване?

- Какъв е геополитическият залог налукса?

- Какво представляват карибскатадиалектика на захарта и тютюна?

- Кога луксозното престава да бъдетакова?

- Как луксозното е свързано спритежаването и с преживяването?

- Защо има имитации на луксознипродукти?

- Как луксозните стоки се превръщатв парични единици?

- Какво различава подправките отбилките?

- Кога онова, което е рядко, ставалуксозно?

- Свързано ли е луксозното срелигиозното?

- Как вредата въздейства върхупредставата ни за това кое и какво е луксозно?

- Кой определя кои стоки са луксозни?

- Възможно ли е „скрито потребление“и „интровертно“ консумиране на лукса?

- Каква е връзката между луксознотои търговските марки (бранд идентичността)?

- Има ли алтернатива луксозното?

Допълнителни материли:

https://iztok-zapad.eu/torstayn-veblen/teoriya-na-bezdelnata-klasahttps://www.instagram.com/cedricgrolethttps://www.economist.com/business/2025/10/06/luxury-goods-are-out-but-luxury-travel-is-inhttps://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/data/cobib/1266912996За подкаста:Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът?- Кой е най-еротичният вятър?- Какъв е най-големият страх на Прашинко?- Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека?- Кои са анемоите и имат ли права ветровете? - Може ли да притежаваме вятъра?- Има ли разлика между земята и вятъра?- Може ли да си създаваме изкуствен вятър?- Какво представлява т.нар. „втори вятър“?- Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин?- Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха?- Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи?- Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона?- Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии?„Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Допълнителни материали:https://knizhen-pazar.net/products/books/4723529-tsvetni-prikazkihttps://www.challengingthelaw.com/pilosofia/vetrove/Представяне на госта:Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.За подкаста:Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков минават през няколко на пръв поглед несвързани теми – от космическите мисии до човешката интимност – и показват как науката ги свързва.Започват с връщането към Луната: какво представлява мисията Artemis II, защо се бави и как технически проблеми и стратегически промени пренареждат плановете на NASA. Говорят за реалността зад амбицията да изпратим хора отново отвъд орбитата на Земята, за ролята на SpaceX и Blue Origin и за нарастващото напрежение с Китай в новата космическа надпревара.След това разговорът се пренася към нещо много по-близко – целувката. Разглеждат как при една целувка обменяме милиони микроорганизми, как това влияе на микробиома ни и дали този процес може да има роля в привличането, емоциите и дори начина, по който изграждаме връзки.Епизодът е за това как науката обяснява едновременно най-големите ни амбиции – да се върнем на Луната – и най-интимните ни преживявания тук, на Земята.
Споменато в епизода:

https://www.bbc.com/news/articles/c86y1g6wde3ohttps://x.com/NASAAdmin/status/2025249086908125630?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHjFOvbzviLoDFT_fV7t7MK29RtmV2oNEf2Mo26ewI7wuGLN7iKJFN189gwau_aem_JPeD4HiXf_C4HVQWyUu72Qhttps://www.theguardian.com/science/2026/feb/27/nasa-changes-delays-moon-missionshttps://www.nasa.gov/blogs/commercialcrew/2026/02/25/nasas-spacex-crew-11-astronaut-update/https://www.nasa.gov/news-release/nasas-spacex-crew-12-launches-to-international-space-station/https://www.sciencealert.com/valentines-day-exchanging-saliva-may-help-you-fall-in-lovehttps://newatlas.com/ski-snowboard/machina-magic-ride-system-snowboard-magnets/За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков събират на едно място теми от медицината до енергетиката и климата – и показват как науката променя реалния свят.Започват с изненадващо откритие: може ли редовното кръводаряване да подобрява качеството на кръвните клетки и да намалява риска от заболявания. След това разглеждат ролята на чревния микробиом при множествената склероза и как конкретни бактерии могат да влияят върху развитието на болестта.Продължават с нов тип батерия на водна основа (включително с неочаквана съставка като тофу саламура), която обещава по-дълъг живот и по-голяма безопасност, както и с експериментална летяща вятърна турбина, която генерира енергия на голяма височина.Епизодът завършва с една рядко позитивна екологична новина – частичното възстановяване на Северното Аралско море и как целенасочени усилия могат да обърнат дългогодишна криза.Споменато в епизода:

Честото кръводаряване може да предпазва от рак на кръвта (тук) 

Българска организация за доброволно кръводаряване БОДК / BOVBD

Бактерии може да причиняват множествената склероза? (тук)

Батерии от тофу суроватка (тук)

В Китай тестват летяща вятърна турбина в Китай (тук) 

Аралско море се завръща (тук)За подкаста:

В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН.

В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” – КИВ и Тулечки – които заедно с Васко разсъждават за:

Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940).
Гледайте епизода на Agent 001 тук: https://youtu.be/FWtQddm9pz8
За подкаста:

В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | .

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат:- Защо владетелят е свързан с Бога?- Имат ли държавата и правото свещен произход?- Кои са Левиатан и Бегемот?- Как оправдаваме съществуването на държавата?- Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват?- Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници?- Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме?- Защо обичаме Великите сили?- Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“?- Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“?- Как религиозните практики са свързани с международната сигурност?- Има ли по-велики сили зад държавите?- Морална философия или теория на икономиката?- Може ли да съществува „световен полицай“?Представяне на госта:Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ.За подкаста:Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо.Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало.Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне.
Споменато в епизода:

https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.htmlhttps://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodohttps://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNAhttps://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloninghttps://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.htmlhttps://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeonЗа подкаста:В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. 

Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. 

 Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието.

Допълнителни материали:

Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Автор на музиката на подкаста е Мишо

За подкаста:

„Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. 

Измислица или истина е историята?

В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar’s Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация?

Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като:

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

За подкаста:

Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

 Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.

Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:

Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Vox Nihili.

Допълнителни материали:

Представяне на госта:

Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.